Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 00:45 - Eдип - препрочетен отново, но без плагиатство, моля!
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 9349 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 27.06.2010 18:20


 

 

 

За това, че Интернет е велик помощник на така нареченото прогресивно човечество, получаваме все по-категорични потвърждения. Не само чрез преките ползи да сме информирани за неподозирани явления, факти, събития. Показателна е и ревността у овластените хора и съсловия, която световната мрежа събужда с възможностите си за свободно общуване. Нали така избягват маргинализацията и онези от нас, които не са облагодетелствани с титли и с институционално признание. Все пак има хора, които без да са се окопали по катедри, университети, академии, без да командват луксозни печатни издания, не са за бунището. Именно чрез Интернет можем да оспорваме и най-отвратителните (доколкото са в сферата на духовността), сделки с влияние. Защото, като се изпират дарения и реклами, субсидии от фондации и министерства, уж в името на разумното, доброто, вечното, често биват налагани съмнителни ценности, прилага се пакостната логика: аз на тебе, ти на мен.

Ето колко точно е описал тези „практики” проф. Иван Шишманов още през 1925 г.:

„Често младите литературни школи се превръщат именно в капища, в които се кади вечно тамян на едно, понякога съмнително божество. Свободното състезание за един скъп принцип се изражда в ЛИТЕРАТУРНА ФЕЛДФЕБЕЛЩИНА /подч. мое – О. Ст./, фанатично отрицание и охулване на всичко, което не принадлежи към школата. Нещо по лошо, школите се преобръщат нерядко в учреждения за взаимно възхваление…” /Вж.:  Шишманов, Ив. Литературните школи. // Шишманов, Ив. Студии, Рецензии. Писма. С., 1969, с. 32,33./

 

…В предишните три постинга разказах за своята баталия с „Кораба от светлина”, както е решил за назове комерческото си начинание издателят, поетът, цивилният литературовед Иван Гранитски - Огнян. Вярвам да се уверихте: неговата светлина напомня за заревото от инквизиторска клада, щом подчинените му служители ме дамгосаха като ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО. Квалификациите са: „разправя се с авторитетите в литературната наука”, „нахвърля се ожесточено срещу издателство „Захарий Стоянов” и Иван Гранитски и ругае авторите на списание „Везни”.

Ама за какви свещени крави става дума, господа? Нима критиката трябва да започва и завършва с елейно възхваляване на авторитетите, на които кади тамян г-н Гранитски, като попътно биват разгромявани всички що не са в неговото съзаклятие?

Изглежда, че тъкмо втората част от това „кредо” е  мотивирала редактора на „Везни” да ми се обади за препечатване на „Новото чорбаджийство в литературата” . Вариант на този текст, но под заглавието „Издевателства с Ботевото име… Докога?” е поместен в електронното списание „Литературен свят”:

http://geom-bg.com/?p=7115

Чрез линка лесно ще откриете моите резки несъгласия с „авторитети” като Михаил Неделчев, Милена Кирова, Инна Пелева, някой си психоаналитик от 30-те години на миналия век Л. Русев, Валери Стефанов, Стефан Стамболов, Иван Радев, Пенчо Славейков, Михаил Арнаудов, Йорданка Минева (псевдоиме, зад което се разбра, че е скрита проф. Боряна Христова), с политиката на филологическия факултет на СУ…

Но ако е сигурно, че Неделчев, Кирова, Пелева, Стефанов, Радев недолюбват антигероите в моите постинги Ефрем Карамфилов, Марко Семов, Ваня Добрева, Иван Гранитски, значи ли че аз трябва да бъда алилуйчик на „враговете на моите врагове”? С критиката си към онези, които издевателстват над Ботевото име, нито за миг не съм целял да трогвам или умилявам лагера на техните опоненти. Водя се единствено от желанието заедно с Димитър Страшимиров, Яворов, Георги Гачев,  да защитя от непрестанните посегателства Ботев и свещеното му литературно и жизнено дело. Или в нашенските литературни нрави понятието НЕЗАВИСИМОСТ не съществува? Е, подобна нагласа лично аз нито приемам, нито препоръчвам на когото и да било. Може тя да осигурява някои кариерни пътечки, но е сигурно, че в крайна сметка се пропада в бездни, от които е невъзможно да се измъкнеш. Освен, ако намериш сили за дълбокото покаяние на многострадалния Едип или за предсмъртното проглеждане на Крикор Азарян чрез Чехов…

*  *   * 

 

Благодарение на прославената търсачка „Гугъл” през  моето име попаднах на линка:

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1096.pdf ,

от който се открива скъперническо посочване на вашия кореспондент:

„Темата за Едип прониква и в

публицистичния дискурс, за да се прояви в

него с изненадваща честота и

интензивност, ангажиран с широк

спектър теми от културологичен,

политически или социалнопсихологически

характер. Специфично място сред тези

илюстрации на мощното въздействие,

което архетипният сюжет оказва върху

съвременното културно съзнание, е един

опус, издаден като самостоятелна книга,

посветен на Софокловата трагедия, в

който амбицията да бъдат разкрити

недовидени смисли на „Едип цар” се

развива в посоката на политологичните

теоретизации. (Орлин Стефанов. „Едип

Тиранинът от Софокъл: Неразгаданите

значения на една велика трагедия”)".

 

Виждаме, как в пределите на обширната си статия: „Българските маршрути на Едип”, проф. Клео Протохристова споменава монографията ми по възможно най-пестеливия начин – оградена е  в скоби. При това е подсказано негативно отношение чрез изразите: „специфично място”, „опус, издаден като самостоятелна книга”, „амбиция да…” „политологични теоретизации”.

Що за специфика е предложила тази книга остава неясно. Или може би тъкмо заради нея книгата не събира прах като много други дисертации, а е вече библиографска рядкост: в антикварната интернет-книжарница „Хралупа” за нея искат 20 лв.:http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=1829

Защо се премълчава, че амбицията не е била безпочвена, след като ВАК е присъдил научната степен „доктор по филология”, въпреки дефицита от един глас (10 – „за”, но 7 – „против” и 4 – „бели”) при гласуването в Специализирания съвет по литературознание. А и наистина ли е съмнително „политологичното теоретизиране” за театъра, щом според Аристотел човекът е „политическо животно”. Нали основният интерес в добрата драматургия са свежда до дискусията за същността на човека, а и тази „посока” е само част от обширния ми анализ, запълнил общо 180 стр.! Например, сред  „неразкритите” значения е прикриваното от моите предшественици обстоятелство, че драматургът определя Едип като ТИРАНИН...

Професор Протохристова познава книгата ми доста отблизо. Не само заради пряката си специалност, но и понеже бе рецензент в конкурс за доцентура на Благоевградския университет, в който представих и този свой труд. Следователно, плахото му споменаване с половин уста е преднамерено и „знаково”. Трябвало е да се демонстрира ерудицията на познавач, но нали контент-анализът предполага да отчитаме и липсващите елементи в текста. В случая липсва задълбочена оценка за изследване, замислено като дипломна работа още в началото на 70-те години на миналия век. В тогавашния съветски ВУЗ темата ми не бе одобрена и това е казано във встъпителните думи на книгата. Близо двайсет години по-късно можах да се върна към откритието си с „Митът за Едип и трагедията от Софокъл” (Проблеми на културата, 1988, № 5, с. 51-62) и след серия подобни публикации защитих дисертационен труд.

Представете си за миг, че толкова подробна разработка за най-прославената трагедия от Древна Елада е подписана от основния авторитет по античността в нашите академични среди проф. Богдан Богданов. На какви ли прехласвания бихме станали свидетели? Що дитирамби биха се изпели. Можем да си ги въобразим покрай следния патетичен пасаж от встъплението на Протохристова към уъркшопа:

Аналогичен е случаят с

изследването на Виолета Петрова

„Сянката на Лай. Метафори на властта в

киното”, в което тя разпознава

конструирането на властовите

отношения в сюжетиката на българското

кино и съответстващите им означаващи

ги метафори на властта като производни

на архетипния Едипов сюжет. И двете

издания демонстрират характерната за

българската хуманитаристика от

последните едно-две десетилетия нагласа

да адаптират терминологията и

механизмите на рационализиране на

психоаналитичната критика – тенденция

институционално закрепена и в семинара

„Да мислим психоанализата” на Центъра

за антропологически полеви изследвания

на НБУ, в рамките на който са проведени

лекциите на Богдан Богданов

„Атическата трагедия „Едип цар” извън

човешкото и индивидуалната гледна

точка” и на Владимир Градев „За

трагичното”.

Сега разбирате колко нереално е Б. Богданов да се вглъби в драматичното действие на Софокловата трагедия. На него му дайте „извънчовешки категории”, представи, с които да се нивелират индивидуалните отговорности. В своята дисертация посочвам, че Едип не е безкористен спасител на града. Нали успокоява паникьосаните от епидемията поданици, че ще излови някогашния убиец, който би посегнал и на него, сегашния владетел. Но тъй като професорът е ортодоксален апологет на Аристотел, Ницше, Фройд, които се прехласват от тиванския цар Едип, подобни реплики се оставят без внимание. Вместо това… трябвало да се „мисли психоанализата”?!?

И пак с помощта на Гугъл открих интервюто, което ръководителката на уъркшопа е дала на радио Пловдив в деня на неговото провеждане:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview&id=312

В него Протохристова е провокирана от любопитен въпрос на репортера за странен отговор, в който е изразено съмнение към актуалността на психоаналитичната светая светих. Да проследим това „предателство”:

 

 

"Радио Пловдив:

Искам да ви попитам все пак – има ли ревност, въпреки че днес вие събирате и драматурзи, и психолози, и музиковеди и литературоведи, разбира се в тази среща, но в широкото възприемане на Едип ревност между изследователите в литературата и тези в психологията, защото за Едип се знае повече от изследванията на Фройд или по-популярно за този комплекс – за убийството, за кръвосмешението?


К. П. – Биха казала, че подобен конфликт, подобна ревност се проявява на едно ниво на професионализъм. Когато нещата станат наистина професионални всеки тесен специалист се оказва безпомощен пред енигмата на този страхотен сюжет, на този страхотен образ. Просто той не е изчерпаем. Сега Фройд е свършил една много интересна работа и е предопределил по този начин културата на ХХ в. и на нашето време, но трябва да се признае, че това е една частична версия и че в един всъщност фундаменталното е проблемът за познанието – възможността и невъзможността на познанието, грешките, които извършваме, когато сме уверени в своето знание. Освен това, „Едип” е трагедия на властта, на отговорността, която носи владетеля, не е идентифицирането със собственото величие и способности, а отговорността, която носим за другите. И може би дори трябва да си припомняме как завършва тази трагедия – със самоослепяването на Едип, съзнателно приетото наказание и напускане на Тива, който той така успешно е управлявал. И в крайна сметка, това опрощение, което той получава в следващата трагедия от трилогията на Софокъл „Едип колон”, това са тези по-фини измерения на трагедията, които ние поради точно забързаното си, много изнервено време, предпочитаме да пренебрегнем в услуга на неврозите си. Но пак повтарям, когато се срещнат професионалисти, те са щастливи от това, че могат да си бъдат взаимно полезни в разгадаването на проблемите".

 

Значи е настанал момент за признаване на нещо ново. Трябва да се припомня пропускания финал на трагедията. Да се търси същността на фундаментални проблеми и да не се козирува на частичните версии, които се изповядват от тесногръдите уж професионалисти! Та това е косвено признание за тезите в моя „опус, издаден като самостоятелна книга”, което признание – уви - понамирисва на плагиатство… Как така хем във встъпителното слово на Протохристова книгата ми се омаловажава, а в интервюто си същата представя похитени от дисертацията уточнения за свое собствено "откритие"?

На 18 май 2010 г., деня на уъркшопа, неговата ръководителка обещава пред Радио Пловдив, че ще четем състоялите се дискусии в Интернет, а ще има и „специално книжно издание с разработките на авторите”. Засега това не е възможно, но тръпна от нетърпение да проследя с какви нови академични фокуси ще ни изненада Пловдивското „учреждение за взаимно възхваление…”

Тръпнете и вие, любезни мои читатели!

 



Тагове:   откритие,   Фройд,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - нормален ли е този
09.01.2011 02:19
този човек нормален ли е според вас?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 723303
Постинги: 163
Коментари: 184
Гласове: 731
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031