Прочетен: 9361 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2010 18:20
За това, че Интернет е велик помощник на така нареченото прогресивно човечество, получаваме все по-категорични потвърждения. Не само чрез преките ползи да сме информирани за неподозирани явления, факти, събития. Показателна е и ревността у овластените хора и съсловия, която световната мрежа събужда с възможностите си за свободно общуване. Нали така избягват маргинализацията и онези от нас, които не са облагодетелствани с титли и с институционално признание. Все пак има хора, които без да са се окопали по катедри, университети, академии, без да командват луксозни печатни издания, не са за бунището. Именно чрез Интернет можем да оспорваме и най-отвратителните (доколкото са в сферата на духовността), сделки с влияние. Защото, като се изпират дарения и реклами, субсидии от фондации и министерства, уж в името на разумното, доброто, вечното, често биват налагани съмнителни ценности, прилага се пакостната логика: аз на тебе, ти на мен.
Ето колко точно е описал тези „практики” проф. Иван Шишманов още през 1925 г.:
„Често младите литературни школи се превръщат именно в капища, в които се кади вечно тамян на едно, понякога съмнително божество. Свободното състезание за един скъп принцип се изражда в ЛИТЕРАТУРНА ФЕЛДФЕБЕЛЩИНА /подч. мое – О. Ст./, фанатично отрицание и охулване на всичко, което не принадлежи към школата. Нещо по лошо, школите се преобръщат нерядко в учреждения за взаимно възхваление…” /Вж.: Шишманов, Ив. Литературните школи. // Шишманов, Ив. Студии, Рецензии. Писма. С., 1969, с. 32,33./
…В предишните три постинга разказах за своята баталия с „Кораба от светлина”, както е решил за назове комерческото си начинание издателят, поетът, цивилният литературовед Иван Гранитски - Огнян. Вярвам да се уверихте: неговата светлина напомня за заревото от инквизиторска клада, щом подчинените му служители ме дамгосаха като ОПАСЕН ЗА ЗДРАВЕТО. Квалификациите са: „разправя се с авторитетите в литературната наука”, „нахвърля се ожесточено срещу издателство „Захарий Стоянов” и Иван Гранитски и ругае авторите на списание „Везни”.
Ама за какви свещени крави става дума, господа? Нима критиката трябва да започва и завършва с елейно възхваляване на авторитетите, на които кади тамян г-н Гранитски, като попътно биват разгромявани всички що не са в неговото съзаклятие?
Изглежда, че тъкмо втората част от това „кредо” е мотивирала редактора на „Везни” да ми се обади за препечатване на „Новото чорбаджийство в литературата” . Вариант на този текст, но под заглавието „Издевателства с Ботевото име… Докога?” е поместен в електронното списание „Литературен свят”:
Чрез линка лесно ще откриете моите резки несъгласия с „авторитети” като Михаил Неделчев, Милена Кирова, Инна Пелева, някой си психоаналитик от 30-те години на миналия век Л. Русев, Валери Стефанов, Стефан Стамболов, Иван Радев, Пенчо Славейков, Михаил Арнаудов, Йорданка Минева (псевдоиме, зад което се разбра, че е скрита проф. Боряна Христова), с политиката на филологическия факултет на СУ…
Но ако е сигурно, че Неделчев, Кирова, Пелева, Стефанов, Радев недолюбват антигероите в моите постинги Ефрем Карамфилов, Марко Семов, Ваня Добрева, Иван Гранитски, значи ли че аз трябва да бъда алилуйчик на „враговете на моите врагове”? С критиката си към онези, които издевателстват над Ботевото име, нито за миг не съм целял да трогвам или умилявам лагера на техните опоненти. Водя се единствено от желанието заедно с Димитър Страшимиров, Яворов, Георги Гачев, да защитя от непрестанните посегателства Ботев и свещеното му литературно и жизнено дело. Или в нашенските литературни нрави понятието НЕЗАВИСИМОСТ не съществува? Е, подобна нагласа лично аз нито приемам, нито препоръчвам на когото и да било. Може тя да осигурява някои кариерни пътечки, но е сигурно, че в крайна сметка се пропада в бездни, от които е невъзможно да се измъкнеш. Освен, ако намериш сили за дълбокото покаяние на многострадалния Едип или за предсмъртното проглеждане на Крикор Азарян чрез Чехов…
* * *
Благодарение на прославената търсачка „Гугъл” през моето име попаднах на линка:
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1096.pdf ,
от който се открива скъперническо посочване на вашия кореспондент:
„Темата за Едип прониква и в
публицистичния дискурс, за да се прояви в
него с изненадваща честота и
интензивност, ангажиран с широк
спектър теми от културологичен,
политически или социалнопсихологически
характер. Специфично място сред тези
илюстрации на мощното въздействие,
което архетипният сюжет оказва върху
съвременното културно съзнание, е един
опус, издаден като самостоятелна книга,
посветен на Софокловата трагедия, в
който амбицията да бъдат разкрити
недовидени смисли на „Едип цар” се
развива в посоката на политологичните
теоретизации. (Орлин Стефанов. „Едип
Тиранинът от Софокъл: Неразгаданите
значения на една велика трагедия”)".
Виждаме, как в пределите на обширната си статия: „Българските маршрути на Едип”, проф. Клео Протохристова споменава монографията ми по възможно най-пестеливия начин – оградена е в скоби. При това е подсказано негативно отношение чрез изразите: „специфично място”, „опус, издаден като самостоятелна книга”, „амбиция да…” „политологични теоретизации”.
Що за специфика е предложила тази книга остава неясно. Или може би тъкмо заради нея книгата не събира прах като много други дисертации, а е вече библиографска рядкост: в антикварната интернет-книжарница „Хралупа” за нея искат 20 лв.:http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=1829
Защо се премълчава, че амбицията не е била безпочвена, след като ВАК е присъдил научната степен „доктор по филология”, въпреки дефицита от един глас (10 – „за”, но 7 – „против” и 4 – „бели”) при гласуването в Специализирания съвет по литературознание. А и наистина ли е съмнително „политологичното теоретизиране” за театъра, щом според Аристотел човекът е „политическо животно”. Нали основният интерес в добрата драматургия са свежда до дискусията за същността на човека, а и тази „посока” е само част от обширния ми анализ, запълнил общо 180 стр.! Например, сред „неразкритите” значения е прикриваното от моите предшественици обстоятелство, че драматургът определя Едип като ТИРАНИН...
Професор Протохристова познава книгата ми доста отблизо. Не само заради пряката си специалност, но и понеже бе рецензент в конкурс за доцентура на Благоевградския университет, в който представих и този свой труд. Следователно, плахото му споменаване с половин уста е преднамерено и „знаково”. Трябвало е да се демонстрира ерудицията на познавач, но нали контент-анализът предполага да отчитаме и липсващите елементи в текста. В случая липсва задълбочена оценка за изследване, замислено като дипломна работа още в началото на 70-те години на миналия век. В тогавашния съветски ВУЗ темата ми не бе одобрена и това е казано във встъпителните думи на книгата. Близо двайсет години по-късно можах да се върна към откритието си с „Митът за Едип и трагедията от Софокъл” (Проблеми на културата, 1988, № 5, с. 51-62) и след серия подобни публикации защитих дисертационен труд.
Представете си за миг, че толкова подробна разработка за най-прославената трагедия от Древна Елада е подписана от основния авторитет по античността в нашите академични среди проф. Богдан Богданов. На какви ли прехласвания бихме станали свидетели? Що дитирамби биха се изпели. Можем да си ги въобразим покрай следния патетичен пасаж от встъплението на Протохристова към уъркшопа:
|
На 18 май 2010 г., деня на уъркшопа, неговата ръководителка обещава пред Радио Пловдив, че ще четем състоялите се дискусии в Интернет, а ще има и „специално книжно издание с разработките на авторите”. Засега това не е възможно, но тръпна от нетърпение да проследя с какви нови академични фокуси ще ни изненада Пловдивското „учреждение за взаимно възхваление…”
Тръпнете и вие, любезни мои читатели!
Край на безплодието при жените
Откриха изгубена цивилизация, погребана ...
Зърно, ракети, мини: англосаксонците се ...
Българите говорят славянски, но са по-бл...