Наша Вела кредит взела – ще набавя вувузела. Всеки търси вувузели – иска да си вувузели!   Харесва ли ви това стихотворенийце, драги приятели? Реших да поразведря атмосферата с последните си постинги. То не бяха заплахи, че съм опасен за здравето. Не бяха „литературни джебчийства”, комисии по дискриминацията и други такива страховитости.   Но се радвам, че представям свой „стихотворен опус”, в който повтарям отдавна харесала ми двойна употреба на една и съща дума. Тук ВУВУЗЕЛИ участва и като нарицателно име за африканската пищялка, която се прочу покрай футболното първенство в Южна Африка, и като глагола, с който можем да наречем употребата на същото това пищяло. Моделът, който ме бе впечатлил е с леко нецензурен привкус, тъй като се разменят реплики между прославените зевзеци от руския „анекдотен фолклор” Петка и Чапаев. Петька задава въпрос със собствено име: -          Кто Джавахарлал Неру? / Сиреч, кой е еди кой си? / Разбира се, Василий Иванович се проявява като ценител на женските прелести, който е „на вие” с информираността. Той схваща собственото име като глагол със съответното значение, а фамилното схваща като поставеното в падежна форма именце на неговата любовница. Само дето командирската гърла не е някаква си Нера, а се казвала Нюра. И следва смъмрянето на Петка, съчетано с коригиране за допуснатата неточност: -          Во первых, это не Нера, а Нюра. А во вторых, не твое собачье дело, кого я джавахарлал!” Ето такива смешки. Приятно Ви лято и дано успеете да се класирате край водни басейни, да сте с хладна бира за гърлото и с ведри мисли за душата.