Ще започна своя нов постинг с обширно цитиране на проф. Пантев, но не защото оспорвам изречените и резюмирани негови думи. Тревогата ми е за двойния стандарт при този сякаш така ерудиран и дарен с вродена аристократичност наш съвременник. Защото същият е изричал в пряк текст как започвал да отдава предпочитанията си на Евлоги и Христо Георгиеви пред радикалното революционерство на хъшовете и поборниците за извоюването на свободата с оръжие в ръка. Ето как тлъстите банкови сметки ту се оказват желани, ту биват заклеймявани: Цитирам от БГНЕС
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3132051   “По имущество и банкови сметки, Левски днес би бил достоен за презрение от преуспяващите тарикати“, това каза историкът и депутат от Коалиция за България проф. Андрей Пантев за БГНЕС. Той заяви, че изпитва “тревожни съмнения, че името на Апостола може да възобнови онзи възрожденски порив в българина, който слагаше най – напред общото благо, а не личната реализация“. Утре България ще отбележи 173 години от Рождението на Апостола. Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Професор Пантев мисли, че „Никой от днешните хора не иска да изпитва същите страдания и себе жертви от времената на Левски“. Според него обаче те трябва да помнят, че “ако имаме право да го наричаме свой и наш, трябва поне частица от онази толерантност себеотрицание и безкористност да бъдат възстановени, та макар частично в съвременното ни поведение, а не само в историческата ни памет“. Андрей Пантев смята, че не може само на този ден да се сещаме за Левски и в същото време да укоряваме потомците, че все не знаят за него, защото повечето ценности и добродетели, които се внедряват днес във всекидневния ни бит са в драстично противоречие с идеите, идеалите и саможертвата на Апостола. Това, че портретът му е в стаята и кабинета на повече държавници днес, а по време на тържествена заря се гърмят салюти, според проф. Пантев “още не правят нито индивида, нито потомството адекватно на неговото мъченичество“. “Левски не може да бъде само икона или тест за патриотизъм, той трябва да е всекидневно допитване за съвременните стойности и реализации на онова голямо, започнато от Левски“, категоричен бе историкът и депутат." Ами какво да кажем, дами и господа, за настойчивото канонизиране на Стефан Стамболов, с което се е нагърбил още отпреди 10 ноември 1989 г. професорът. Той бе съставил сборника със спомени на съвременници на хъша, поета, диктатора, банкрутиралия политик, когото надиграват в дворцовите игри, и преди всичко – ренегата Стамболов. Вярно е, че в официозната „наука” се прокарва тезата, уж, че Стойко Мъглата е наследникът на Апостола на свободата Левски. Но нали е казано: историята не е нещо повече освен политика, ориентирана към миналото. Та и нашият професор: ту стене за идеалите на Левски, като настоява да избягваме поне „драстичните противоречия”, ту пък кади тамян за човека, който дори става монарх, заставайки начело на регентството. Потъпкан е заветът на Левски за чиста и свята република! Това ли не е драстично противоречие? Или когато професорът ни кара да се прехласваме от Стамболов заради туй, че в лична кореспонденция престарялата кралица Виктория изразила удивлението си как така на далечните и тъмни Балкани се е родил и изградил такъв неподражаем политик като нашенският диктатор. Ама моля, комплиментът от една жена, която е била начело на заговора срещу България е доста дискусионен. Та тъкмо Англия е разменила нашите Сан-Стефански граници в полза на победена Турция. Тогава със секретен договор Британската корона получава „на длан” стратегическия за империята и за подстъпите към Египет Кипър. Значи за нас похвалата трябва да има отрицателен знак, а не да ни „разтапя” от умиление! Както трябва да сме силно смутени, ако наляво и надясно ни хвали някой глупак... Но като стана дума за този водораздел между монархия и република, нима Пантев не проведе апологетична „научна конференция" на територията на Алма матер за ролята на Кобургската династия в Българската история. Съобщено ни бе за височайшето присъствие на днешните й представители Симеон и Мария-Луиза Сакскобургготски. А може би, това е незначително противоречие? Аман, от мерене на лицето, пафкане на лула и хипнотично размахване на масивния пръстен. Поръчковата услужливост на нашето академично светило намери проявление и в словото му при тържественото честване на Вапцаров, в което бе вмъкната и реклама на джаз-фестивала в Банско. Човекът от монумента нямало как да не е радостен, че хората се веселят в родното му място, допусна професорът, но не обели дума кой  монарх не пощади от смъртта световния ни поет…   А иначе, думите по повод рождението на най-великия българин са гладки и не будят възражение. Тревожно е само лицемерието!  

Левски е несъвместим, с днешната действителност. Несъвместим, противопоказен и ненужен.
Ако днес, сред нас се роди втори като него, то той ще бъде публично заклеймен, като утопист и ... терорист.
Образът на Левски е опасен за еснафите и демагозите.