Постинг
17.09.2010 16:21 -
УДОБНАТА, НО ОПАСНА ЛОТОФАГИЯ
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 3108 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2010 08:52
Прочетен: 3108 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 24.09.2010 08:52
| В сайта на КнигиNEWS бе поместено | ||||||||||
стихотворението на младия Иван Вазов „ДИЗРАЕЛИ"”"”, в което английският министър-председател е „зачетен” с гневен сарказъм заради прокарваната българофобска политика. Възпроизвеждам го и аз според рубриката, в която се поместват стихотворения от значимото ни литературно наследство:
Такава е оценката и с такова клеймо дамгосва зложелателя на българите, човека, който ще добие славата на НАРОДЕН поет. А ето информацията, която черпим за дясната ръка на кралица Виктория от Уикипедия: „Политиката на неговото правителство е да защитава целостта на Османската империя и да се обявява срещу националноосвободителните движения на балканските народи. Ето защо, той оправдава жестокостите на турците при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.” От една страна, тази характеристика потвърждава колко праведно е омерзен Вазов от лицемерието, премълчаващо варварщината на турските власти. Разбираме също защо и днес, дирижирани от външни интереси „елити” прибягват до провокации, търсят поводи и прокарват „аргументи”, с които бива омаловажено, изтласква се встрани от общественото внимание Вазовото творчество. Поетът е предупреждавал: „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ”, ала постоянно наблюдаваме как пламенните му стихове ги „посипват с пепел”. Романът „Под игото” е трън в очите на поръчкови теоретици и уж историци на българската литература. Стигна се дори до там, че в своето „Въведение към новата българска литература” Тончо Жечев изобщо не споменава знаменитата „Епопея на забравените”, следвайки тенденцията към ново безпаметство. Веднъж като са забравени, нека си остават такива. Забравата е по времето Стамболов, но и на днешните режими не са им потрябвали много-много националните герои. А доколкото Вазов няма как да бъде напълно заобиколен, в пособието Жечев е запълвил обширно място с обсъждане на ... „Трънкосливката”!.. Да не пропускаме, че коварството на многоучения Жечев е толкова по-вероломно понеже тъкмо той говори против ЛОТОФАГИЯТА. Докато строи в „Митът за Одисей” мисловните си конструкции в консервативен дух, чрез тази, означаваща „поглъщане на лотоси”, дума, той прави аналогия към сподвижниците на Одисей. Те се опиянявали от своеобразната дрога и като забравят корените си, предпочитат да се отдадат на наслаждението. Но Жечев също бе опиянен. От властта. Сладостно робуваше на хедонизма и материалното благополучие, което у нас от край време се гарантира чрез предано обслужване силните на деня. Ето защо и този ментор на общественото мнение си позволяваше настойчиво да го насочва и манипулира. Един от куриозните му ходове бе да прехвали „спирането на мига” и то тъкмо в есето си за Фауст… По същия механизъм сега се възвеличава фигурата на Стефан Стамболов, и като един от безотказните аргументи ни се посочва как в лично писмо престарялата кралица Виктория изричала възхищението си от нашенския политик Стефан Стамболов. Умилението от този факт е на друг широко огласяван ментор – професорът по история в СУ и вече дългогодишен народен представител Андрей Пантев. Защо обаче този ерудит не включи в свои проблемни размишления обстоятелството, че тъкмо по волята на Великобритания и в неин интерес целостта на Турция е била чувствително нарушена: с таен договор Турската империя отделя от себе си в полза на британската корона стратегическия остров Кипър. Тоест, в Укипедия се пропуска, че Дизраели защитава не целостта на Османската империя, а е гледал да изтъргува от нашите поробители интересите на британската корона. Очевидно е, че в застъпничеството за Турция, разменна монета е била българската самостоятелност, единството и просперитета на нашия народ. Е, може ли тогава комплиментът на госпожа кралицата да се зачете като чиста монета? Естествено е тя да похвали онзи, който е гарантирал британските интереси, а Стамболов се е поставял на разположение тъкмо на Австро-Унгария и Англия, дори е канил султана да става български княз!?! В този ход на мисли трябва да признаем, че едва ли случайно Чърчил е имал твърде неприязнено отношения към България и е настоявал да бъдем наказани, когато изпраща своите бомбардировачи. Пак от тази серия са: оспорването на клането в Батак, квалификациите за Ботевата публицистика, че уж била неразбираема… Огромна пречка за подобни „стратегии” е и наследството на великия Иван Вазов. Уви, услужливи „експерти и интелектуалци” понечиха да отменят даже емблематичното „Аз съм българче”, а при честване на негов юбилей по времето на Петър Стояновото президентстване, в Народния театър група Уикеда напяваше „…И Марица тихо шава” с мелодията на „д҆ онт уори, би хепи!” Сиреч, тъгуването настрана! Нахилете се от просташко щастие, а ние ще си ви кроим съдбите и шапките. Тежко ни, ако наистина възприемем ЛОТОФАГИЯТА и загърбим истинските ценности. Ако изберем леснината и изкушението да не отсяваме фалшивите кумири, докато възприемаме за чиста монета мимикрията на нашите ругатели!.. |
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 738
