Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2010 12:01 - Рапорт от чужбина
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 2011 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 19.10.2010 20:52


 

Посетителите на моя блог, които следят и електронния литературен вестник „Книги NEWS”, вероятно са виждали моята статия за дилогията на Илф и Петров, в която издигам версията, че зад облика на Остап Сулейман Берта Мария Бендер Бей наднича като в скрита картинка образът на Йосиф Висарионович Джугашвили Коба Сталин Хозяйн. Само че тя бе представена на руски език, както я съчиних за TSQ – тримесечното издание към факултета по славистика на Торонтския университет. В постинга си „Частен успех на Бг-науката” се виждат трите ми публикации в този сайт: броеве 20, 21 и 23. Насърчен от добрия им прием, създадох статия и за отдавна доловеното от мен съответствие в неподражаемите романи от съветската епоха на Русия! Редакторът хареса и нея, писа ми, че понечил да я усъвършенства, но предпочита да ми довери допълнителните изглаждания. Запретнах  ръкави да го направя, но открих нови аналогии, изплуваха куп несъответствия в безчислените интерпретации, тълкувания, забрани. И тъй, докато привърша новия вариант изтече доста вода, но когато най сетне рапортувах, че съм готов, дочаках… отказ. Без никакъв коментар на новия текст, ми бе заявено несъгласие с фамилиарното „ти”  от поредното мое обръщение към далечния колега в Канада. Както се досещате, това бе претекст. Оказало се е доста трудно да бъде преглътнат фактът, че някой си българин е вникнал в завещания от толкова популярните автори актуален смисъл. Че с новата си концепция е надскочил мастити литературоведи. Защото проверих в предишни писма, за които нямах усещане да съм писал с особена тържественост: пишехме си колегиално, макар да се познаваме задочно, какво толкова? И се оказа, че нееднократно съм се обръщал във второ лице единствено число. Тогава не е имало проблем, значи сега подбудите са съвсем други.

Но нали знаете: вашият покорен слуга е гърмян заек. И в печатните издания на г-н Гранитски излизаха мои текстове, дори статиите ми биваха хонорувани, докато изведнъж неговият екип се запъна толкова здраво, че чак двама съавтори ме обявиха за „опасен за здравето”. Разбира се, до такива подсъдни квалификации никой от моите кореспонденти не е прибягвал, но доста от тях просто  оставяха без коментар споделената разработка за СТАлин и О-СТА-п. Толкова  повече си струва  да отбележа одобрението, изказано от професор Александър Клюев в Санкт-Петербург.

Обаче ме озадачи мълчанието на доц. Евгений Иванов от университета в Могильов. Та ние работехме интензивно по моето пристигане в този далечен град на република Белорус. Бе ме поканил да прочета лекции за античната драма, кандидатствахме по програмата „Мобилност” на нашето културно министерство, обменяхме и писма с официалната покана покрай получаване на безплатна виза за Беларус, и т.н. Въпреки това, по „руската” ми разработка – доцентът пазеше пълно мълчание!

Е, след много перипетии по набавяне на средствата понеже от МК ме „отрязаха”, вече пристигнах, изнесох уговорените пет лекции и даже скоро ще тръгвам за Москва.

А мълчанието на моя домакин по руската проблематика е било заради изключително приятна изненада, с която сега искам да ви се похваля. Оказа се, че той „потайно” е адаптирал обемната ми студия до приемливия размер и преди да пристигна, новата ми концепция се е появила на бял свят в следното издание: Восточнославянские языки и литературы в европейском контексте. Сборник научных статей по материалам ІІ-й Международной научной конференции 30-31 октября 2009 года. Могилев 2010, стр. 87-91.

Благодарение на неговото застъпничество в допълнителна лекция и като гост на литературния салон можах да разкажа за новото виждане и на огромен поток от студенти и преподаватели!

Но и аз реших да подготвя изненада - за вас! В свободното си време преведох толкова удачната адаптация с удачно свит обем още тук. И бързам да я споделя с онези свои читатели които, за жалост, са позабравили или не са изучавали толкова достъпния  за нас, българите руски език.

---------------------------------------

 

 

О. Стефанов

 

ВЕЛИКИТЕ КОМБИНАТОРИ СТАЛИН И ОСТАП

(отново за романите на И. Илф и Е. Петров)

 

 

Основна задача на изложените по-долу разсъждения е да се надмогне желанието  за идеализирано възприемане фигурата на Остап Бендер - предтеча на днешните интриганти и мошеници. Важно е да се посочи как в онези опасни времена неподражаемият авторски тандем е представил в „нелегален интериор” своеобразния си портрет: прибягвайки до жанрови трансформации в комедиен ключ, те са показали облика на главния „командващ парада” – Йосиф Сталин чрез образа на Бендер.

И. Илф и Е. Петров са замаскирали различните съответствия много умело. Разбира се, мечтите на Сталин са надхвърляли желанията на бившия предводител на дворянството да си купи нови чорапи и да замине в чужбина. Но затова пък за Остап се казва: „Неговите планове бяха грандиозни: било да се прегради с бент Синият Нил, или да се открие игрален дом в Рига с филиали във всички съседни лимитрофи”. Във времето, когато е написана дилогията, Рига е столица на независимата държава Латвия, а гръцката дума „лимитрофи” се превежда като съседни държави. И няколко години по-късно Сталин наистина ще включи Латвия, Литва, Естония в имперските си игри. А за Египет коментарът е излишен: децата на Сталин (или на Остап?) ще построят знаменития Асуански язовир.

В бележниците на Илф, които до голяма степен представляват основа за романите, се срещат вариации на различни имена, отбелязани са сюжетни ходове за „12-те стола”. Например: „Конни надбягвания. Остап печели”. Заедно с екзотичните фамилии „Бабаедов”, „Попойников”, „Пер-Лашезов”, „Побасенков” откриваме и многозначителното: „Сов. Иосиф” с пряка асоциация към Йосиф Джугашвили, което също навежда на мисълта, че подбраното за главния герой име ОСТАП води до аналогии към СТАЛИН.

Съзнавам, че това е твърде смело твърдение и са възможни възражения: подобни хипотези се съчиняват само заради външни ефекти. И тези реакции са обясними, защото се е наложила инерцията да възприемаме Остап Бендер като очарователен импровизатор, като дръзка и находчива личност. Един от показателните парадокси на нашето време е, че днес са много онези, които желаят да са „деца на Остап Бендер”. Ако навремето на мода са били „децата на Сталин”, сега се създават „фен-клубове” на Остап, възхваляват се постъпките на комбинатора, поведението и хитрините му будят всеобщ възторг.

„Великият комбинатор не обичаше ксендзовете. По същия начин той се отнасяше отрицателно към равините, далай-ламите, поповете, мухеджините, шаманите и към всевъзможните служители на култа”. Това се казва в самото начало на ХVІІ глава на „Златния телец” все за въпросния Остап Бендер. Но дали ще се отклоним и в най-малка степен от истината, ако вместо „великия комбинатор” напишем името на също „великия” „баща на народите”? Нали докато той се е обявявал против най-различните религии, същият не само е нямал нищо против да бъде обожествявана собствената му персона, но и специално е насаждал това превъзнасяне.

Ето откровената характеристика, която Бендер изрича за самия себе си: „Аз сам имам склонност към измами и шантаж, сега например съм се захванал с получаването на значителна сума от един упорит гражданин. Но аз не съчетавам своите съмнителни действия нито с песнопения или пък с бучене на орган, нито с глупавите заклинания на латински или на църковнославянски език. И въобще аз предпочитам да работя без тамян и без ритуални дрънкулки”. Своите непослушници Сталин също  шантажира с внимателно подбрани досиета за тяхното минало и за неизбежните  им човешки слабости и пристрастия. Или, ако използваме думите на Илф и Петров, той също си е служил с „четиристотин сравнително честни начини за отнемане на парите”. Неговите измами и шантажирания, разправите му с всеки пореден съперник са оформени в законова форма. А вместо звънчетата и латинския биват използвани ръкопляскането и песните от съветски композитори, речите не изглеждат съвсем глупаво, а са изпъстрени с пословици и с крилати фрази. Сталин наистина не е пестял най-различни клетви и заклинания, ползвал е съмнителните прийоми на шантажа и мъглявите обещания.

Гениалните автори на „Дванайсетте стола” и на „Златния телец” не спират до обикновено възсъздаване на някаква фейлетонна картина с недостатъците на тогавашната съветска действителност. За Илф и Петров смехът и сатиричният подход са начин да представят облика на върховния управник на огромната държава. Докато изобразяват поведението и взаимоотношенията в пъстрия свят на „ъндърграунда”, те са разобличили цялата демагогия, прикритите цели, начините за налагане на коварните стратегии на върха. Чрез този художествен подход, владеейки изключителен пластически талант, те постигат нещо уникално: заобиколен е строгият тоталитарен надзор, изразена е личната им позиция в защита на непреходните и валидни, при който и да било режим, общочовешки ценности.

Как следва да се обосноват тези толкова парадоксални твърдения? Нали за разлика от тирана, Остап е много обаятелен, неговата енергичност, бликащата му находчивост запленяват читателите и те помнят наизуст безчислени реплики, постигнали фолклорен статут, щом всеки ги възприема като пословици.

Но докато се възторгваме от образа на Бендер, ние прехвърляме към задна дата своето днешно познание за епохата, когато бива съчинена дилогията за великия комбинатор Бендер. Защото сега е лесно да обсъждаме що за човек е бил генсекът. Едва впоследствие се научава от всички, как той е смачквал своите съперници, потъпквал е всяка жива мисъл или творчески порив. А по онова време чрез своите речи и изказвания вождът е покорявал масите, иронията е била недопустима. Достатъчно е да си спомним неговият лозунг-заклинание: „Животът е вече по-добър, по-весел”. И много хора не само са го обичали, но дори са погивали с неговото име на уста. Няма нужда да привеждаме каквито и да било примери, тъй като и в наши дни ще срещнете хора, които с въздишка си мечтаят за времето на Сталин. И до днес се наблюдават опити да бъде идеализиран човекът с „медалното лице” (Както е посочено за Бендер, но може да се каже и за Сталин).

А се случва и Остап да е достатъчно суров и язвителен. Шегуването с него е доста опасно занятие и това личи в онази сцена, когато се „договаря” поделянето на плячката: „Остап бе свъсен. – Послушайте, господине от Париж, дали ви е известно, че вашите диаманти почти са ми в джоба! И че вие ме интересувате единствено дотолкова, доколкото желая да осигуря вашата старост. – Едва в този момент Иполит Матвеевич проумя, какви железни длани го бяха сграбчили за гърлото”.

Отношението на Остап към спътниците му е твърде строго и язвително. Като пример ще напомня речта му на гроба на Паниковски, в която виждаме как този мошеник, шантажист и многоженец, който се представя: за художник, гросмайстор, син на лейтенант Шмит, журналист, милиционер и т.н. и т.н., си присвоява правото да съди Паниковски: „Беше ли покойникът нравствена личност? Не, той не беше нравствена личбност. Той бе бивш слепец, самозванец и крадец на гъски. Всичките свои сили той употреби, за да живее на гърба на обществото…” Тъкмо след тази реч Балаганов и Козлевич се ужасяват от твърдите методи на своя командир и повече не искат да го следват. „Ваша воля”, - изрече Остап с внезапна деловитост.

В комплекта от сравнително честни начини, до които прибягва Остап не е спомената прилаганата от услужливите съдилища „висша мярка на наказание”. Той обаче изрича следната заплаха: „Онези, които не четат вестници, трябва тутакси да бъдат убивани морално. Вашият живот ще запазя, тъй като се надявам да ви превъзпитам”. Това се казва покрай автомобилния пробег, за който е узнал Остап и антилоповците ще дочакат благини, които дори не са им се присънвали. И тук откриваме майсторски шифрован начин да бъде изречена истината за онази епоха, когато цената на човешкият живот е паднала толкова ниско, че преминаването от „моралното" към физическото ликвидиране на човека е било като шега. „Трябва да бъдат убивани подобни познавачи!”- гневен е вече по друг повод командирът, и ние пак си спомняме за смъртната неприязън на Сталин към всеки, който би оспорил безпрекословната му власт, или дори ако по някакъв начин събужда съмнения доколко са оправдани действията на диктатора.

Всеизвестен е навикът на Сталин да крачи зад гърбовете на „съратниците” си по време на всевъзможните си заседания. Всички са били подтиснати от неизвестността: зад кого ли ще се спре Хазяинът (т.е.- Господарят, както са го наричали в тесния му кръг). Кого какво изпитание ще го сполети. Коя ще е поредната жертва на подозрителния генсек. Партийните босове са били като на тръни и тук ни идва асоциацията към това как в просторния салон на хотел „Карлсбад” Остап заседава със своите сподвижници: „Най-главното…- е да всеем смут в лагера на противника. … Нека да се повълнува. Клиентът трябва да свикне с мисълта, че ще му се наложи да даде парите. Той трябва да бъде морално разоръжен, да бъдат подтиснати в него реакционните собственически инстинкти. – Като произнесе тази реч, Бендер погледна строго своите подчинени. Балаганов, Паниковски и Козлевич чинно седяха в червените плюшени кресла с ресни и пискюлчета. Те се притесняваха. Смущаваше ги широкият замах в живота на командира, смущаваха ги позлатените орнаменти, килимите, които блестяха с ярките си химически багри, гравюрата „Явяване на Христос пред народа”.

Авторите са докрай иронични, показвайки как едно и също лице измъква чуждите пари за собствения си джоб, но осъжда същия този „инстинкт” на „противника”. Смешно ли е всичко това? Бендер хипнотизира околните със своята строгост, те се притесняват, макар в нищо да не са виновни. Патосът за „морално разоръжаване” при тази политическа силогистика не може да бъде разколебан от някакви си „интелигентски” корективи. Струва си да отбележим, че в тази сцена Илф и Петров посочват защо в строителството и във вътрешната архитектура Сталин е насаждал своя псевдокласицизъм. Чрез „красивите” излишества е трябвало да бъдат подтискани обикновените хора. В новите времена щастието се разпределя отгоре – от новия бог и единствено по негово усмотрение. Не ти се полага да бъдеш успешен по собствена инициатива. И това става ясно от думите, които сякаш между другото са подхвърлени на Корейко от Остап. Същият се страхува да не проличи, че е милионер и отказва да вземе парите, които са откраднали Балаганов и Паниковски. Обаче командирът притиска своя „подзащитен”: „Интересен човек сте вие! Всичко ви е наред. Чудна работа: толкова щастлив, а на свобода”.

В репликата на Хамлет „Дания е затвор”, Шекспир визира Англия. Илф и Петров изричат същото непосредствено за своята съветска родина.

И. Илф и Е. Петров не стават свидетели на това как ще приключи животът на великия комбинатор, който командва парада в огромната съветска страна чак до 1953 година. Но те съумяват чрез гениалния си езопов език да разкрият логиката на взаимоотношенията по онова време.

 



Тагове:   чужбина,   сталин,   Остап,


Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 723382
Постинги: 163
Коментари: 184
Гласове: 731
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031