Прочетен: 2289 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2010 19:47
Погледнете, драги читатели, с какви скандално повърхностни изрази са представени авторите на романите за Остап Бендер в учебно пособие, което неизбежно следва официалния „канон”:
„Въпреки активното настъпление на социалистическия реализъм срещу литературата, в 1930-е години продължава да се развива сатирата, макар голяма част от сатиричното наследство от онова време да е останало непубликовано. В романите „Дванайсетте стола” и „Златният телец” (1931) от Иля Илф и Евгений Петров безпощадно е изобразена неизтребимостта на частнособственическите „инстинкти” у гражданите на съветската страна. Писателите забележително са разработили словесната характеристика на персонажите, включили са в динамичните сюжети немалко комически епизоди. Най-новите модификации на еснафа и бюрократа се осмиват от писателите в техните фейлетони и разкази („Развеселяващата единица”, „Человекът с гъска”, „Сованарыло”(непреводимо съчетание на Савонарола и зурла),”Директивната лентичка”).”
С този единствен абзац ненадминатите Илф и Петров присъстват в 336-страничната първа част на съставеното от авторски колектив учебно пособие „История русской литературы ХХ века в 4-х кн. 2005 г. Автор на тази, връщаща ни чак в петдесетте години на миналия век характеристика е проф. Л.Ф. Алексеева, доктор на филологическите науки. Подобно представяне на автори, които биха украсили всяка национална литература, може да се приравни с престъпление.
За какви „инстинкти” се пише през 2005-та г.? Да не би Илф и Петров да са смятали, че хората трябва да се свират по землянки и да се пазят от студа с необработени кожи от дивите животни, които също би трябвало някак да се „набавят”, нали?
(Тук напомням линка към предишния си постинг: http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2010/10/10/raport-ot-chujbina.618131
за да прочетете на български краткия вариант на моята студия за уникалните съавтори. С нея разшифровам какво са вложили те в своята дилогия. Пълният вариант, макар и на руски език, може да се прочете от сайта на Книги NEWS:
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=5384§ion=9&cur=375 )
Учебникът, който ви цитирах, ми попадна в книжарница на Московския университет, докато минавах през Москва на път за България. Продавачката подреждаше рафтовете в очакване на първите си клиенти, аз споделих с нея недоумението си и й показах своята ксеротипна брошура със студията. Помоли ме, и аз й изпратих текста по @...
Надявам се и на нашето дружество на русистите да е интересна новата концепция, с която отвоювам романите от плена на схоластиката. Изпратих им я, засега не съм получил нито положителен, нито отрицателен отговор. Дано се застъпят чрез Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ) и приносът на вашия покорен слуга да стигне до повече русисти и почитатели на Илф и Петров. Боя се, че тяхната писателска слава буди завистта на много техни колеги и те гледат да омаловажат гениалното им дело под различни претексти. Напомням, че когато по БНТ вървеше „Голямото четене”, романите за Остап Бендер бяха номинирани в десятката. Тогава видяхме как шефът на Московската писателска организация Евгений Попов изказа резерви за Илф и Петров. Те, видите ли, не били писали срещу Сталин. Но тук възниква неизбежният въпрос дали при безмилостния терор и най-строга цензура в онази мрачна епоха подобни претенции са коректни? С други думи, омърсява се водата, за да бъде изплискано с нея и бебето. Стар и жалък похват, на който се „хващат” само наивници.
И ми се ще да вярвам, че моите размишления за Сталин и Остап, ще помагат да се преодолява така желаната от някои среди наивност, граничеща с глупостта…