Със спектакъла си "Великите комбинатори СТАлин и О-СТАп" събудих гневни реакции не само по време на своето представление, но и в печата. Представям нападките към мен, както и отговора си, който очаквам да бъде поместен покрай правото ми да се защитя от безпочвени нападки.
Вижте, съпоставете, преценете сами, драги приятели:
--------------------------------------------------
В бр. 5, 1 февруари 2011 г., стр. 8 в-к Нова ЗОРА е поместил читателско писмо срещу гостоприемството на Руския културно-информационен център /РКИЦ/, а в бр. 6 с подобаваща коректност излезе и моят отговор. Едо тяхното съдържание:

--------------------------------------------------------------------------

 

Чрез в. „Нова Зора”

До РКИЦ – София

В. „Россия сегодня – Русия днес”

 

По повод един разкатател на авторитети

 

Великият, могъщ, правдив и свободен руски език през последните 20 години изобрети и пусна в циркулация думите „беспредел” и „вседозволеность”. Точно това се случва в концертния салон на РКИЦ, на 24 януари. Възпитаникът на Петербургския театрален институт Орлин Стефанов представи своя моноспектакъл „Великите комбинатори, в който уравнява Остап Бендер и Йосиф Сталин.

Занимавал съм се с програмиране в задграничен културен център и зная, че е неблагодарна работа. Изкушението и капанът е всеядността. Ако колегите от центъра отидат и предложат във Френския културен център моноспектакъл, който да изравнява ген. Де Гол с Фанфан Лалето, ще разберат как се отнасят представителите на една велика нация към своите герои. Същото ще стане и ако отидат в Британския културен институт и предложат да се изобрази кралица Виктория като Вечната Амбър.

Познавам Орлин Стефанов от доста време, той се изживява като разобличител, а по-точно като разкатател на авторитети. В книгите му са си получили заслуженото и Аристотел, и Жан-Жак Русо, и Пенчо Славейков, и Стефан Стамболов, така де, къде се тикат в историята и в съзнанието на хората. Не казвам, че това е маниакалност, казвам, че е крепка вяра в собственото си интелектуално и морално могъщество и превъзходство. Няма значение как Орлин Стефанов се е домогнал до РКИЦ. Когато преди няколко месеца, след поредния му гастрол в едно софийско читалище, го предупредих и с добра дума, и с ругатня, да престане да прави посмешище от сюблимната фигура на Йосиф Сталин, очевидно не е взел от дума. Но при положение, че го приютява РКИЦ, колегите програматори, а и техните ръководители, не бива да се учудват, че в България все още се намират огнища, които да подгряват кампаниите за събаряне на Паметника на Съветската армия.

Освен великите си дела Йосиф Висарионович остави и едно базово напътствие към всекиго, който се захваща с обществено значима кауза: „Доверяй, но проверяй”.

А преди него Козма Прутков призоваваше: „Зри в корень”, и „Бди”.

Утеха за мен е, че в това писмо черната работа ми свърши Георг Фридпих Хегел: „За слугите и лакеите не съществуват герои и велики хора, не защото такива няма, а защото слугите и лакеите си остават слуги и лакеи”.

 В началото на спектакъла Орлин Стефанов ме посочи с пръст и ме назова по име. Репликирах, че съм почитател на Сталин и неговото дело. Това даде повод, когато се разотивахме, една жена с руски говор да ми внуши – „Ама Орлин така мисли, това е негово мнение, вие знаете ли колко хора е избил Сталин?”. Не я попитах какво разбира тя от величие в историята. Попитах я какво разбира от комбинаторика? Както и очаквах, нищо не разбира.

Всекиму, който пожелае да възбуди в себе си омерзение и погнуса, препоръчвам да чете романа на Фьодор Сологуб „Мелкий бес”. И така кротичко да дочака следващото издание на „Великите комбинатори”. В идеологическите борби и вражди никой не признава невинност до доказване на противното.

Христо ЦАЧЕВ

25.01.2011г., София

А ето и моя отговор, изпратен до редакцията и очакващ своето обнородване на хартия. Но тъй като Интернет ни гарантира свободата, то нека се възползваме и от възможностите на МРЕЖАТА... /Сега вече тектът е отпечатан и на хартия, както отбелязах в съответно редактираното встъпително "каре“/:

Трябва ли една реплика да прелива от заклинания и приповдигнати декларации с единствената цел да се злепостави цяла институция в непростителна грешка. Заклеймено е гостоприемството на РКИЦ, от което уж произтичали плашещи последствия чак до премахване на… паметника на Съветската армия. Пропуска се, че върху него по никой начин не е скулптиран любимият за автора на нападките вожд на всички времена и народи.

Читателите вече са проследили изобилието от имена, привлечени от Цачев: Аристотел, Русо, Козма Прутков (което име е колективен псевдоним) ,кралица Виктория, Стамболов, Де Гол, Пенчо Славейков, Фьодор Сологуб, Фанфан Лалето, Вечната Амбър. Не е ли твърде множко, само за да бъде възвеличена… една от най-зловещите фигури в близката история на човечеството.

За себе си аз възприемам нападките като реклама. Все пак, измислена е новичка дума, колкото да бъда „поставен на мястото” ми: разкатател, останал непреклонен дори пред… ругатните на господина.

Но почитаемата редакция на вестника е трябвало да напомни на своя сподвижник становището на президента на Русия Дмитрий Медведев относно гибелната роля на уж толкова „сюблимния” според моя постоянен слушател Йосиф Висарионович Джугашвили Коба Сталин Хазяин. За когото в спектакъла си напомних многобройни съответствия с Остап Сулейман Берта Мария Бендер Бей. Едно от тях е: редиците завършват със синоними за Господар. Или, че според тефтерчето на Илф турският акцент от твърдото „э” в пишещата машина е всъщност „кавказки”. А че и двамата са „велики комбинатори” няма какво да се спори, нали? Тъкмо напомнянето на любезната ми слушателка, че са избити много хора засяга същността, а кой какво разбира от комбинаторика е страничен въпрос!

 

С почитания: Орлин СТЕФАНОВ

София, 04.02.2011

 

 --------------------------------
Препратка към постинга в блога си ще поместя и във FACEBOOK:
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000628914312#!/event.php?eid=142775645779909