Преди двайсетина дни се завърнах от Санк-Петербург, където участвах в Международна филологическа конференция. Заявката ми бе по тема „Литература и идеокрация” към секцията „Преодоляване на канона” в катедрата  „Чуждестранна литература”. Първоначално ми се искаше да предложа за катедра „Руска литература” темата „Великите комбинатори СТА-лин и О-СТА-п”, но размислих, че ще е по-добре да не засягам болезнената прилика, за която, въпреки огромната популярност на литературния герой, никой не се е досещал. Не че се пазя от критика и от оспорване на тезата си: просто вероятността да отклонят заявката ми щеше да е твърде голяма. По съвсем категоричен начин можеше да се потвърди саркастичното предупреждение на Анатол Франс, с което завършвам доклада си. Каня се да го преведа на български и тогава ще го споделя в блога си, но засега ще се огранича с цитата:

 „Защо си усложнявате живота със съставянето на история, когато можете само да препишете от най-известните учени, както е прието? Ако вие имате ново виждане, някоя оригинална идея, ако вие представите хората и нещата в неочаквана светлина, само ще смутите читателя. А читателят не обича да бъде смущаван. Той винаги търси в историята глупостите, които отдавна са му известни. Ако се опитате да го поучавате, вие само ще го обидите и разгневите. Не се опитвайте да го просвещавате – той ще се възмути, че се подигравате с неговата вяра”. (Из Предговора на Анатол Франс към „Островът на пингвините”. С., 1972, с. 7)

Разбира се, не си спестих удоволствието да разпространявам, чрез ксеротипно отпечатаната си в тираж от 75 бройки брошура, новото си тълкуване и вече споделих писмото на случайната си позната от Руската Национална Библиотека в своя предишен постинг. Ето неговия превод на български:

„Здравейте, Орлин Стефанов!!! Казвам се Татяна!.. Спомняте ли си, аз Ви записах в Руската Национална Библиотека, която се намира на Невски проспект. По-напред, искам да Ви благодаря за книгата, която ми връчихте.., със заглавие „Великите комбинатори Сталин и Остап.” Мен много ме заинтересува Вашето творчество! Колко дълбока е извършената от Вас работа!.. Забележително е сравнението на героя Остап със Сталин!.. И маниерите в поведението, и тоталитарния режим, всичко това характеризира вожда на комунизма. Писателите не са „могли да мълчат”, нужно им е било да напишат истината!.. Те са били заложници на политическата конюнктура!.. И са намерили изход от така сложната ситуация, изричали са истината чрез „героите” в своите произведения!!! Долавя се огромният смисъл! Вие сте извършили огромна изследователска работа!.. Огромна благодарност! Радвайте ни със своето творчество! С уважение, Татяна!”

Докато още сме в пределите на тази тематика, ще споделя категоричната похвала на изтъкнат български литературовед: „Тезата Ви е трудна за доказване, но е доказана!” А ето и извадка от следващо писмо на Татяна Нанивская, изпратено ми по повод моноспектакъла в Руския културно-информационен център, кайто записах на 24 януари 2011г.:

http://www.youtube.com/user/StefanovOrlin#p/a/u/0/pVhJHsvkYQE

 

„Орлине, Вие сте истински литературен актьор! Колко живо, колко театрално умеете да демонстрирате героите! С каква искрица в очите Вие разказвате за своите разработки!”

 

А като се върнем към понятието „идеокрация”, за което писах в постинга: http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2010/09/21/za-ideokraciiata-obektivno.608993 ще кажа, че съобщението ми се възприе двояко. Личеше неподправена заинтересованост, имаше ръкопляскане, но водещият заседанието доц. Тимофеев абсолютно некоректно се опита да премълчи участието ми. В заключителното си слово той „обговори” другите изказвания, а за моето не орони и думичка. Но се обзалагам на много срещу мъничко: онези които ме познават са се досетили, че такива експерименти не ми минават. Поисках му обяснение. Дали е чувал за такъв термин, не е ли той актуален щом ще говорим за преодоляване на канона и ще спасяваме художествените шедьоври от догматичното им „тълкуване”, което е по-скоро подменяне и то на 180 градуса. Като при Софокловия Едип, когото представяме като цар вместо да си е тиранин. Или с идеализирания облик на Русо, който всъщност не пропагандира нашето равенство пред законите и гаранциите за личната ни свобода, а насажда свобода за политическото тяло чрез имуществено и интелектуално равенство на индивидите… Впрочем, при малко търпение ще можете да проследите целия текст на доклада ми в близките дни.

Тук вече нямаше как да не се вземе отношение. Доцентът почна да мънка признанието, че не е трябвало да ме премълчава, но че ето: Толстой също е следвал някакви идеи…

Не бе твърде коректно позоваването на този руски писател в секция за чуждестранната литература, но можех ли да не съм признателен за изключително характерния пример колко пакостна е идеокрацията. Та Толстой цял живот е носил на гърдите си медальон с портрет на Русо, робувал е на неговите доктрини и поради това стига до парадокса да отрича Шекспир, да омаловажава ненадминатата трагедия на Пушкин „Борис Годунов”. Великият писател е неподражаем като прозаик и драматург, но стига до пълен провал в теоретизациите и в „естетическите” си пристрастия…

Тимофеев нямаше какво повече да рече, а и аз не чаках смислен отговор. Не случайно бях заявил възхитата си от Чехов за прозорливата му характеристика на проф. Серебряков от „Вуйчо Ваньо”: „цял живот пише за изкуството, но нищо не разбира от изкуство”.

…Сега очаквам отговор от декана на филологическия факултет проф. Л.А. Вербицкая, на чието име заведох свое заявление по случая, приложих доклада си и декларирах готовността си за по-нататъшно сътрудничество по преодоляване на трайно настанилите се, но така пакостни канони.

Мога да се похваля с отзива на студента Николай Стеблин-Каменски, който незабавно ми написа:

„Здравствуйте, Орлин Стефанов!
Спасибо большое за текст Вашего доклада. Прочел с большим интересом!
Вот так случайное знакомство с Вами привело к тому, что я вооружен
новым понятием:-)
Всего Вам доброго
С уважением
Николай”

Уви, инстанциите са по-тромави, а се случва и да са безпаметни, пазят се от вземането на страна. Да става каквото ще, но изпреварвайки пълния текст на своя доклад, тук ще ви споделя неговия финал:

„При нашето отхвърляне на каноните ще е необходимо дръзновение, иначе няма как. Потребна е смелост в името на неугасимото и неувяхващо ТВОРЧЕСТВО!"

 

Орлин СТЕФАНОВ

 

 

Так держать!!! :)

„При нашето отхвърляне на каноните ще е необходимо дързновение, иначе няма как. Потребна е смелост в името на неугасимото и неувяхващо ТВОРЧЕСТВО!"

Прекрасен текст. Не зная ти как се бориш с каноните, но аз съм вдигнала ръце. Оставям ги те сами да се разпаднат поради собствената си гнилоч и плесен. А его-то на първенютата, които се закичват с тях, един ден сами да се пръснат като сапунени мехури. Времето работи за Истината - то си знае работата!