Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 06:08 - ИГРАЧЪТ БИОЛЧЕВ? ТЕЖКО НИ...
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 10361 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 08.11.2015 22:14


 

Здравейте драги мои читатели.

Бях изоставил публикациите в моя блог заради завършването на  вилата си. Изграждам я от много години, почти изцяло със собствени усилия, но този път се наложи да ангажирам майстори, а покрай тях стопанинът също трябва да е в мобилизация…

Въпреки това, не можах да се сдържа, и в Книги нюз поместих свои апострофи по повод назначаването на Б. Биолчев начело на Националната агенция за оценяване и аккредитация.

Сега моите майстори приключиха работата си и реших да предложа своите съпоставки и в блога, толкова повече, че от независим източник  вече намерих потвърждение: Биолчев наистина е оглавявал Дома за детска литература. Казаха ми също, че в зората на демократичните промени въпросният „играч” се е пробвал като протестиращ радикал и е обитавал Града на истината. Уви, в посветената му статия от Уикипедия за тези залитания на конформиста не се казва нищо. Явно, подобни „подвизи” вече не гарантират растеж в кариерата…

И така, на вашето внимание:

 

 

БОЯН БИОЛЧЕВ – ЗАЛОЖНИК НА СВОИТЕ КОМПЛЕКСИ

 


Отдавна имах усещане за някаква половинчатост при професора Биолчев. Усмихнатата му гримаса сякаш търси сговорчивост, „нарисувана” е услужлива готовност да ви бъде полезен, да вникне в нещата и да ги реши с широтата на модерен, спортно щедър човек. Нали е гмуркач, скиор и планинар. Пък и възпитаник на Краковския Ягелонски университет. Спомням си как Булат Окуджава определяше Полша като „най-веселата барака от нашия лагер”, сиреч европейският повей ще да е облагородил нашенеца. Пак чрез Полша заквасиха своето дисидентство Е. Константинова, Ал. Йорданов, М. Неделчев…

Вярно, че Биолчев не се втурна да полира интелектуалния си имидж с пряко политическо опониране. Неговото верую е консенсусът и затуй не бива да ни се струва странно, че Георги Първанов щял да си запаси книгите му, ако попаднел на пустинен остров, моля ви се!

…Спомням си, как връчих на ректора Биолчев ксероксен екземпляр от студията си „Ботев и академичните доктрини”, която бе излязла във в-к „Аудитория”. Той носеше новички ски (няма лошо), благодари и забързан в спускащия се сумрак отмина нататък. Уви, от моето напомняне за покушенията срещу гения, с който целият човешки род може да намира оправдание за съществуването си, не последва никакъв действен отзвук! Взел бях на прицел Милена Кирова, Инна Пелева, предшественика им Пенчо Славейков, доколкото според анонимната му дописка от Лайпциг, той не само не бил велик поет, а „едва ли може да се нарече и добър поет”.

Но нали филологът се нуждае от „клиенти”, трябват му постове, позиции, слава, пари, власт. Следователно, кощунството остана премълчано в полза на напористата „терминаторка” на Ботев Милена Кирова, която се опита да изключи от кандидат-студентския конспект Ботевите фейлетони понеже младите не познавали исторически надживените обстоятелства. Бранейки кощунствения замисъл на катедрата, Б.Б. скочи срещу писателя Виктор Пасков, който тогава живееше в Германия, а във в-к „Труд” от 01.04.2004г. взе под съмнение интелектуалната достатъчност на академичното тяло с думите:
„Колко години пребиваване в университета са необходими на една или две професорски глави, за да мухлясат толкова глобалистически, че да родят подобна непоносима и фалшива формулировка? Кои злободневни проблеми не познават кандидат-студентите: поробен народ, национално-освободително движение, чуждо поклонничество, предателство…”

Адвокатстването на тогавашния ректор със заглавие „Не сме идиоти, Викторе” се появи в следващ брой и стратегията му бе да упреква Пасков в нетолерантност към Карбовски, да му припомня стари грехове с кирилицата, но покрай този пълнеж не се изпускаше главната нишка: има йерархия, Алма матер не е мома за щипане, недопустима е „употребата на понятието професори в ироничен план, подлагането на цяла една институция под общ знаменател…”

Следва стряскащо обобщена заплаха:

„Ако страда България от нещо, това е, че не си уважава интелигенцията. Кой ще уважава интелигенция, която се самообругава, която вътре в себе си не спазва йерархията”.
Но тогава как да тълкуваме едно старо съобщение как Биолчев е осъществил пробива си към ректорския стол на Софийския университет, чрез който се „абонира” за изискваното безпрекословно почитане. Ето за какво ни информира в. „Монитор”в Интернет:

„Мощен скандал се разнесе вчера в заседателната зала на Софийския университет на дискусия за избор на нов ректор. Кандидатът за ректор проф. Боян Биолчев беше упрекнат от бившия преподавател по научен комунизъм Иван Калчев в нечисто минало. На 16 ноември за овакантеното място на проф. Иван Лалов Академичният съвет ще избира между трима кандидати - проф. Божидар Тошев, досегашен зам. ректор по научно - изследователската част, проф. Боян Биолчев, декан на факултета по славянски филологии и доскорошния декан на историческия факултет проф. Георги Бакалов. Пръв на вчерашното представяне на Биолчев стана небезизвестният професор по научен комунизъм, понастоящем философ и възторжен католик Иван Калчев. Той попита Биолчев дали няма да оттегли от приличие кандидатурата си за ректорския пост, защото през 50-те години майка му Екатерина Биолчева е била съдия и е давала смъртни присъди за католически свещеници. Въпросът за чисто минало взриви залата. Възмутени, преподаватели и студенти се развикаха, че това е оплюване и гнусен компромат, а Калчев им отговори, квалифицирайки ги като клакьори на Биолчев. Вие обидихте цялата академична общност, провикнаха се възмутени беловласите учени и дълго освиркваха философа. В цялата суматоха Боян Биолчев запази мълчание. Накрая той само каза, че миналото му е кристално чисто и че човек не може да избира майка си и рода си. Иван Калчев се държи така, защото преди време го изгоних от коктейл на факултета по славянски филологии, където той се беше домъкнал неканен с тълпа помияри, допълни Биолчев.”

Източник: в. Монитор 11-11-1999

 

Няма що, правдив разказ! Както за солидарността на защитниците от клиентелисткия отбор, така и за невъзмутимото спокойствие на кариериста. Нали помните вица: на въпрос за разхода на гориво в някакво ново автомобилно чудо на съветската индустрия, водещият пресконференцията ловко парира: защо негрите спят под мостовете. Така и Биолчев почерня опонента си с негов съвсем реален грях. Но ще се съгласите, че по този начин се е промъкнала пукнатина в изповядваната йерархична монолитност на професорското тяло, на интелигенцията като елит на нацията. Как така „професорството” се оказа дискусионно? Ами дискусионно е, разбира се. Не случайно самият професор Никола Георгиев се опита да пресече чуруликането на една радиожурналистка с многократното споменаване на званието му. Твърде много професори са се оцапали дори с кървави репресии, напомни ни истинският интелектуалец, за да може титлата да има безусловна значимост!

Ако се съгласите с подканата ми да дискутираме кой какъв е отвъд академичните регалии, то нека да проследим една извадка от книгата на Б.Б „Интервюта”, издадена през 2005 г. в „Захарий Стоянов”, с която издателството рекламира този си продукт в своя сайт:

„Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така.
Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова."

Боян Биолчев, "Славянска рикша"

Не съм държал в ръка книгата, бих се надявал този пасаж да описва представите на герой, от когото следва да се дистанцираме. Чрез сарказъм, ирония някаква?..
Уви, славистът ще да е написал горното тъкмо за себе си, тъй като неусетно „изплюва доста камъчета”. Защото несвързаност в творбите му, колкото искате (или по-скоро не искате?). Във всяка шега има доза истина, значи е знаково признанието за липса на „елементарен порядък и методичност”. Точен е автопортретът и с глухотата, с погледа, браво!.. Само дето е обърнал нещата при най-важното – смисъла в живота. По-вярно е да се каже, че си живуркаш добре, когато не търсиш смисъла в живота.
Не ще забравя и как в много близък кръг стана дума за някакъв пореден фокус на господина. Не беше удобно да изказвам смущението си, а и сега не ще разкривам името й, но една от събеседничките (от същите тези академични среди) изрази с възхита, почти с нотка на завист преценката: „Голям играч!” Сигурно и нея си я бива, щом донякъде изпревари този свой „кумир”, класирайки се за дописен член на БАН. Но на поредния си завой човекът отново е „дръпнал” напред и получава назначение за Председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, съвместявайки и Председателство на Акредитационния съвет на агенцията. Ще има добра ясла чак до седемдесет и петата си годишнина. Дотогава може на свой ред да се окичи с палми на действителен академик.

Колко му е, щом като землякът на Стефан Стамболов Иван Радев си спечели това „признание”, заради неоценимата заслуга, че сглобява дитирамби за диктатора. Уви, в неговата фигура нашенският политически елит открива светъл пример, загърбвайки мнението на Алеко, Яворов за премиер-министъра, който владее и министерството на вътрешните дела, сиреч, полицейското ведомство… Но тази реплика вмъквам между другото.

Бяха ми казвали, че когато през 1992 г. „Домът на литературата и изкуствата за деца и юноши „Ангел Каралийчев” издава сборника „Ars erotica”, негов шеф е бил нашият „играч”. Не открих потвърждение, но е доста вероятно, защото посвещаването на сборника на 250 годишнината на Маркиз дьо Сад не би смутило „играч” като Б.Б. Щом го налага конюнктурата, защо той да не заеме формата на тази „съдинка”. Сигурно е, например, че още от края на миналия век насам професорът „украсява” с името си редколегията на „Литературен вестник”, а това ще рече, че е наивно да очакваме, че той би пазил Ботевото наследство от постмодернисткото му зачеркване. Тъкмо в този „орган” Инна Пелева е поместила пасквила „Психоаналитичният сюжет „Ботев” (бр. 12-18 .02. 1997 г, с.с. 9, 12-13). В статията, която връчих на скиора покрай другите бисери е скандална и измислицата, че Ботев не бил забравил кой е автор на мотото в „Гергьовден”, (макар цитатът да е с неточности, явно по памет). Не, поетът ще да го е сменил с Языков нарочно, понеже при Пушкин щяло да се получи:
„Изслушване на фонетичния куп „пушка” като опасно близък, почти съдържащ акустиките на нецензурна дума; презрените женски гениталии не могат да именуват именития поет”.

А може би кредото за ненамеса при подобни кощунства идва от порива към толерантност, която била „голямото достойнство и болка на старото поколение”, както Биолчев се бранеше от упрека на Пасков в идиотизъм. „Загриженост” за автора на призива: „Върнете Ботев, за Бога, върнете го на младите момичета и момчета!” лъха и от следния пасаж:

„При твоя чудовищен белетристичен талант защо посвещаваш енергия за атака срещу поколението, което идва след нас и което сигурно ще има своите грехове, своето неподчинение, своето хулиганство, но в крайна сметка и своя кръст?”
Най-напред проличава покровителственото кокетиране с новите генерации. Но се предлага да бъдем трогнати от загриженост за опонента. Нека не си пъха гагата, щом има талант за друго. Сиреч, пиши си прозата, защото: „Викторе, с появата си в пресата сега ти приличаш на мъртъв герой в публицистиката!” Но ми се струва, че „играчът” отново се е издал, този път за главната си амбиция: белетристиката. Талантът на „близкият приятел на ректора”, е сякаш похвален, признат е за „чудовищен”, та затова е уместна и особената загриженост. Само че и най-беглия анализ на онова, което излиза под перото на Биолчев подсказва, че в прилагателното е вложена присъщата на Салиери ревност към надарения от бога творец. Покровителствената загриженост към незрелия събрат, за когото нещо е допустимо, друго не: „…Можем да седнем на чашка и да си побъбрим. Но няма да ти позволя да атакуваш Софийския университет…”
Има ли право, обаче, този човек така да се разпорежда, да сипе квалификации, след като самият той е безпомощен като списовател. Или заради единния имидж на интелигенцията ни трябва да го щадим от каквато и да било критика? Аз предлагам да прочетем през призмата на стилистическата взискателност пасажа, с който започва шестнайсета глава на романа му „Амазонката на Варое”, която открих в Интернет:
„Огромен огън свистеше на поляната. Чичо Телец седеше на постланите кожи далече от пламъците, за да не плувне в пот въпреки нощната лятна прохлада. Слугите се суетяха около огъня, край който една овца, нанизана на дълга върлина като набит на кол престъпник, чакаше да стане жарта, та да я завъртят над нея, докато й се завие свят.”

Грамотният литератор не би написал, че открит огън на поляна свисти, както би свистял пламък от някаква горелка под налягане. В печка огънят може да бумти, в огнище ще е лумнал. В този случай е уместно да пращи. Колкото до въздействието на прохладата, то не е против изпотяването, а гарантира неизпотяването, стига да се отдалечиш от източника на топлина, а значи противопоставящото "въпреки" е крайно неуместно. Още по-отчайващо е като си представи човек изчакваща своето печене овца. Освен дето шишът е наречен върлина (за която е присъща прекомерна дължина и то във височина), нанизването също не подхожда: нанизват се мъниста, чушки, пендари. Но как закланото и одрано животно може да чака някакви манипулации с трупа му, а при това предвижда строго определен начин: докато му се „завие свят”. Световъртежът е състояние, което се усеща със сетива, но за нежива материя това няма как да стане. Освен всичко, за разлика от ускореното въртене, което води до „виенето на свят”, при печенето над жар превъртането е бавно, колкото да се избегне прегаряне на месото. Ами дали е уместно да се въвежда асоциация със зверско изтезаване на хора. При това, във времената, когато са го прилагали, преценките за това кой е престъпник, а кой няма вина са били съвсем условни. Често са погивали праведници, набедени врагове и т.н. Тук приготвянето на някаква храна не може да има нищо общо с пораждащия се у читателя ужас…

В заключение може да се каже, че парадоксите в сферата на образованието и културата ни се увеличават с още един особено тревожен куриоз. Човек с небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед, заложник на своите комплекси, озъртащ се за награди (една от тях бе тъкмо за „Амазонката…”) и незаслужено признание ще решава проблемите в нашето образование. Горко ни!

 

 




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. andrei - Поздрав за публикацията!
27.06.2011 07:01
Ето такива скудоумници са начело на Българско образование.Не е чудно тогава,че то изгуби своя смисъл , призвание и мисия,след като начело са такива парвенюта и мошеници!
цитирай
2. orlinstefanov - Уви, оглавяват ни преписвачи и хитри комбинатори...
27.06.2011 07:47
Благодаря ти, Андрей, за отзива. Ужасно е, че ако децата ни са отличници, това ще рече, че са усвоили словесните щампи и фалшиви "концепции". Поне в сферата на хуманитаристиката, а тя става все по-решаваща, тъй като е основополагаща за смисъла на нашия живот, нали, нещата са плачевни!
цитирай
3. анонимен - п
10.04.2012 13:48
п
цитирай
4. анонимен - За Орлин Стефанов
10.04.2012 13:49
Как е възможно да отбелязвате посредственото си ограничено мислене? Напомняте за някаква междинна форма между човека и маймуната.Уви- постмаймунската е в сила! Българската критика се губи някъде по ъглите на клюкарстването каквото неизменно е вашето списване.
цитирай
5. анонимен - кратко
22.04.2012 10:14
Голяма злоба има в публикацията Ви! Въобще какъв е смисълът от критици, като Вас?!?
цитирай
6. orlinstefanov - Произведението на отрицателни величини? ... ПЛЮС
03.05.2012 06:56
Уви, анонимността е „тактика” тъкмо на приматите. Ничие съгласие не е задължително, но да се сипят квалификации без намек за аргументи е белег на злобата, която „авторите” на коментарите 4 и 5 голословно ми приписват…
О. Ст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 723249
Постинги: 163
Коментари: 184
Гласове: 731
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031