Понякога чета съвременни поети, които са твърде рекламирани и недоумявам. Това ли е предназначението на литературата? Да задоволява съчинителски амбиции, да се трупат заглавия, които будят конфузни усещания… Боя се, че примерите могат да са твърде много, но ще спомена сравняването на бялата, гладка кожа с … орехова ядка. Вярно, римата „гладка-ядка” е „апетитна” и при рециталите си авторът Г. Константинов я натъртва с особено упоение, ала да попитам: възможно ли е по-голямо несъответствие, след като ореховата ядка е „образцово” сбръчкана и винаги е кафява…

Ще кажете, че от екрана на телевизора ни заливат далеч по-скандални имитации. Като комично се приравнява пъченето на неприлично затлъстелите актьори, преправянето им на похотливи махленки, грубото гримасничене, непристойните намеци.

Парадоксът е, че няма кой да бие тревога, няма цензура срещу безвкусицата, а свирепства отрицателната селекция.

Спомням си вопъла на една експертка от СЕМ, която признаваше, че забелязва спекулирането с низки инстинкти в рекламите, но нямало как да се противопостави, защото бил твърде голям натискът от бизнеса. Но как така? Нали данъкоплатците осигуряват на тези медийни специалисти солидни възнаграждения, за да получим гаранции срещу частния интерес, който би провокирал добрите нрави, високите критерии. Ако нямаш аргументи и силен характер да се противопоставиш, дай си оставката. Понеже постът е сладък и трудно можем да разчитаме на доброволен отказ, трябва да е възможно своевременно сменяне на състава щом не се справя с отговорностите. На това се казва „обратна връзка” – необходимото условие за жизненост на всяка система. Според основателя на кибернетиката Нилс Бор, когато няма обратна връзка за коригиране на резултатите, неизбежно се стига до провал.

В политиката тази проверка се осигурява чрез свободните избори, които пресичат желанието на веднъж добралите се до властта хора да продължават пребиваването си в нея. А има и задължителна мандатност за възлови постове.

Заради финансовите измерения, проверката е най-безотказна в бизнеса. Формулирани са и правила срещу монополното положение и картелните споразумения. Задължителни са публичните процедури, следи се за конфликти на интереса. Не че предписанията винаги се спазват, но нарушенията са под наблюдението на  неправителствени организации, на независими медии.

Уви, в сферата на литературата, културата, изкуството нещата са оставени на „откуп” на изключително затворени и недиалогични вътрешни кръгове. Няма регламентация за сменяемост и проветривост. Нека напомня, че дори преди демократичните промени се изискваше материалите, които помества даден печатен орган да не са само на редакторите. Повече от половината статии трябваше да са възложени на външни автори. Ползваха се таблици за хоноруването на различните жанрове, и така бе гарантирана някаква долна граница.

После тези таблици бяха обявени за излишни и се отприщи възможността авторският труд да не бъде хоноруван. Това гарантира своеобразния  геноцид на самостоятелно мислещите автори. Искаш да си видиш името на хартия – може, но без възнаграждение. Когато пък не те владее графоманската страст, замълчаваш и оставаш анонимен.

Разпределянето на възнаграждения за участниците в културния живот тръгна през одобряването на „проекти”. Те пък са само за посветени. Сесиите се обявяват потайно, одобряването се гарантира чрез лобистки похвати, а за застъпничеството се полага компенсация. Нищо по-лесно: на следващата сесия оценяваният ще се окаже оценяващ. Само че по този начин обсадното положение затваря омагьосан кръг.

Спомням си за мое неуспешно кандидатстване в програма „Мобилност” на Министерство на културата. Бях поканен в Могильовския университет за четения по проблеми на културата на Древна Елада, но сред одобрените „проекти” бе пътуването на колега-театровед до Модена, Италия за „осъществяване на контакти”. Помолих в блога си, ако някой е разбрал какъв е бил резултатът, да съобщи на всеослушание, за да разберем, че парите ни не са отишли напразно. Всуе, а за себе си ще кажа, че петте ми лекции протекоха с голям успех. В очакване на декемврийските Поспеловски четения в МГУ „Ломоносов” през миналата година отново посетих Могильов с нови шест лекции пред предишните си слушатели и новите студенти от първи курс на филологическия факултет…

Какво щастие е, че настъпи епохата на Интернет! Сега текстовете ми  се поместват в престижни сайтове като се почне от Торонто, мине се през Калининград, Санкт-Петербург, Москва, Екатеринбург, Уфа, та чак до Якутск. Инак новите прочити за Едип тиранина и Антигона, за катарзиса на Аристотел, тоталитаризма на Русо, вложеният от Сервантес смисъл в Знаменитият идалго Дон Кихот от Ламанча  и много други разработки биха потънали в нашенската си ентропия.

Искате пример? Като особено тревожен сигнал за необходимостта от обратна връзка, възприех взаимното възхваляване на Богдан Богданов (по агентурному "Николов") и Сергей Игнатов в предаването на Росен Петров „Нека говорят”. Оказа се, че няма по-голям европейски мислител от бившия ментор на министъра, и никоя наука не е по-важна от неговата египтологията. Което – разбира се – не е вярно в ни най-малка степен, драги приятели!!!

Орлин СТЕФАНОВ

.. но щом нещо върви - то върви. Днес важен е рейтинга и продажбите. Стойност - какво беше това? На мнение съм, че истинското изкуство цена няма и не може да бъде оценено. Безценно е! Колкото до етикетите с цена, тяхната може да бъде каквато си иска.Поздрави за смисления пост.