|
|
Мариула Рамачандран
По начало, майската писменост не би трябвало да е особено трудна за изследователите. Техният език е жив и се говори от неограничен брой хора, а пък и азбуката е била съставена от епископа на Юкатан, Диего де Ланда преди близо 500 години! Значи, залавяш се и си четеш. Но всичко се оказало далеч по-сложно.
Цели пълчища от учени преброждат надлъж и шир майските пирамиди, изследват всеки камък, прекопират всяка рисунка… А писмените знаци на маите пазели тайната си, не се поддавали на разшифроване.
Пръв успява да прочете текстовете на древните индианци човекът, който посещава пирамидите едва в края на живота си – съветският учен Юрий Кнорозов.
Роден е през 1922 година в Харков. Като дете е имал инцидент със сътресение на мозъка, а след това винаги се шегувал, че хората, които ще стават специалисти по разшифроване, трябва по един правилен начин да бъдат бити по главата. През 1940 г. Кнорозов записва история в Московския университет „Ломоносов”, но започналата скоро след това война обърква всичките му планове…
През 1943 г. Юрий Кнорозов е вече на фронта. И тук в неговата съдба възниква неочакван завой – в Германия на Юрий му попадат две стари книги – „Кодексите на майя” и „Устройството на Юкатан”. Не след дълго прочита и статия на немски учен, в която се твърди, че майските йероглифи не подлежат на разшифроване. Кнорозов е възмутен: какво значи, че е невъзможно? Ако нещо е измислено от някакъв човешки разум, няма как то да не се проумее от друг човешки разум!
Кнорозов издига своя хипотеза, с която научния свят категорично не желае да се съгласи – че в основата на майската писменост е залегнал фонетичният принцип. През 1952 г. Кнорозов обнародва първите резултати от своята работа, а след три години защитава дисертационен труд. Докладът му трае три минути, след което научният съвет му присъжда званието „доктор на науките”, прескачайки кандидатската степен. Откритието на Кнорозов предизвиква фурор в цял свят. Канят учения на международни форуми, но за него има забрана да пътува зад граница и той не успява да посети градовете на маите…
През 1975 година започват да се печатат преводи на неговите трудове и той е удостоен с държавна награда, но все още не му се позволява да посети пирамидите. Едва през 1990 г. Кнорозов заминава за Гватемала по покана на правителството, където му връчват Голям златен медал. През 1995 г. ученият най-сетне осъществява пътуване до Мексико по специална покана от Националния институт по история и антропология. Тук Кнорозов бива удостоен с Ордена на ацтекския орел – висшата награда, която се връчва на чужденци за заслуги пред Мексико.
Някои учени отправят критики към метода на Юрий Кнорозов, но те си остават неоснователни. Сериозни трудове, които да оспорят приноса на учения така и не се появяват.
Кнорозов посещава всички знаменити мексикански пирамиди и дори цял месец работи на полуостров Юкатан. Желанието му е било да завърши дните си в парка Шкарет… Но Юрий Кнорозов умира от възпаление на белите дробове в коридора на болница, където заради липсата на свободни места било поставено допълнително легло. Това става през 1999 г., бил оставен сам.
А на 3 декември 2010 г. в Шкарет, който така много допаднал на учения, е открит център „Юрий Кнорозов”.
Съвсем неотдавна, през 2012 г. в Канкун е поставен паметник на Юрий Кнорозов, подарен на града от скулптора Григорий Потоцки.
По всичко личи, че много повече, отколкото в неговата родина, помнят и ценят съветския учен, разшифровал загадъчната писменост в Мексико …
---------------------------------
А ето и моята бележка :
За хората, които могат да четат на руски бих препоръчал сайта „Школа жизни”. В него всекидневно се поместват интересни материали с най-широк спектър, а мен особено ме привличат описания за научни открития и за съдбите на техните автори.
Например разказът за откривателката на диамантите в Якутия Лариса Попугаева. Понеже богатството на република Соха до голяма степен се дължи на тези природни дарове, може да се каже, че за моето далечно пътуване в Северо-източния университет „Амосов” дължа признателност за нейния подвиг и непременно ще предложа превод за онова, което тя е преживяла. Там ми попадна мисълта:
„Големите пари вдъхновяват за големи подлости”.
Ставаше дума за това, че местните геологически началства подлагат Попугаева на истински тормоз, за да ги впише като съавтори. Защото за откривателя на находище с диаманти се е полагала Сталинска награда и други парични поощрения, израстване в йерархията. Три месеца не й разрешават да изпрати телеграма до семейството си в Ленинград. Нито да се похвали с победата си, нито поне да каже, че е жива и здрава…
Сега се запознахте с показателната съдба на откривател в сферата на филологията, в която са и моите търсения. Повече са и съответствията с моите премеждия в „научните” структури. Спомням си мнението на известният наш професор Тодор Иванов Живков за „Едип тиранинът от Софокъл. Неразгаданите значения на една велика трагедия”. Бях окуражен: за двайсетте години свое участие в Специализирания съвет по литературознание той не си спомнял да е имало по-амбициозен дисертационен труд. Качествата му били направо за „голям доктор”. Тъй като имах вече две изцяло положителни рецензии от Руска Гандева и Александър Фол, подканих проф. Живков да бъде трети рецензент и да пледираме прескачане в по-горната степен. Тук последва пророческата реплика: „Нямам голямо доверие в този съвет”.
…В деня на защитата неговият състав бе редуциран до 21 члена, заради отсъстващите в чужбина професори Никола Георгиев и Богдан Богданов. Явили се бяха всички останали, но гласовете се разпределиха с дефицит за претендента. За мен бяха десетима, седем бяха отрицателните листчета, а „белите” – четири. Т.е. – с 11 на 10 бях провален. И едва във вече несъществуващия ВАК бе преценено, че гласуването не е отразило достойнствата на дисертацията ми…
Все пак, в откритията, а не в интригите ще намираме своето упование, нали?
Ето източника за моя превод:
http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-56565/
Горният текст намери място и в сайта на Книги NEWS:
|
|
|
