Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2012 09:26 - Тибетската "рицарка" с правешко потекло и нейните оръженосци
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 3285 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 29.10.2012 17:08


 

На 25 октомври специализираната по езотерика журналистка Жени Костадинова е обнародвала в своя сайт статия с риторичния въпрос: „Кога ще те настигнем, Людмила…” Можете да се запознаете с тази „адвокатска” пледоария, съчинена по повод проведената в Софийския университет конференция от следния линк:

http://www.facebook.com/boyko.zlatev/posts/288717101248258

Тъкмо от Фейсбук научих за опита да ни се внуши, че има недостижими светила, пред които ни остава само да немеем в свещен възторг.

В сайта на госпожа Костадинова не открих възможност да коментирам нейните силогизми, та затуй използвах прозорчето при цитирания от поета Бойко Златев опус. Ето какво е обръщението ми към хвалителката:

----------------------------------------

Вашият избор на Людмила като недостижим идеал е резултат на несъгласие с днешната бездуховност. Но това е твърде разсъдъчна нагласа. Тя не показва главното, че с рязко надскачане на собствения си ръст нищо не може да се постигне. Инициативите на вашия кумир трябваше да я легитимират на международната арена, както съпругът й се нуждаеше от крепостта МОК. Всъщност, тази жена е аналог на Дон Кихот-умопобъркалия се от много четене "рицар". Но нейните оръженосци се сдобиха със съвсем реални "губернии", осигуряващи им безбедно съществуване. Затова потомците на Санчо Панса възславят своя патрон - това е техния си начин да легитимират незаслуженото внимание, което искат да съхранят към лакейските си персони. Не знам, дали госпожа Живкова не би се ужасила от едно най-"ярките" проявления на заливащата ни пошлост - собствения й син. Колкото до кака му? Нима не е съмнително нейното дизайнерство, предназначено за съвременните "принцеси", към които сте саркастична... Дон Кихот все пак успява да се отрече от лудостта си!
И най-накрая, ще ви моля да не допускате такова кощунствено приравняване на Ницше с Вапцаров. Още по-скандална е тъждествеността с Христос, щом главният патос на пропагандатора на "свръхчовека" е низвергването на бога!...

 

Разбира се, във Фейсбук човек не разполага с достатъчно място за да коментира по-обширно толкова усложнена и натоварена с политически проекции тема. Затова реших да използвам територията на личния си блог.

Струва си да разширя горните размишления, тъй като адептите на Людмила Живкова твърде некоректно поднасят на обществото псевдо-исторически „изследвания”, по съсловни подбуди „захаросват” доста съмнителна фигура.

…Ще си позволя да препоръчам проникновената постановка на Ал. Морфов в Народния театър „Иван Вазов” „Животът е прекрасен” по Николай Ердман. Тя е забележителна в много отношения, но тук ще подчертая ролята на интелигента в изпълнението на Руси Чанев. Съвсем точно е разкрито, че такива хора отстояват каузите, които обслужват съсловните им, угодни на собствената им персона интереси. Заслужава си да видим проекцията на този образ към лицата, които пеят осанна за дъщерята на правешкия „човек от народа”.

Идва ми на ум казаното от Франсоа Рабле в Първа глава на забележителния му роман „Гаргантюа и Пантагрюел”:

„Аз считам, че мнозина от днешните императори, херцози,  князе и папи са произлезли от дребни търговци на реликви или от кошничари и обратно – не малко жалки и убоги голтаци из приютите са преки потомци на велики крале и императори”.

В наше време динамиката на историческите процеси е още по-скоротечна и хора от едно поколение стават свидетели на главоломни въздигания и падения. А щом някои са се облажвали от „възхода” на нашата диктаторска фамилия, е ясно желанието миналото да се представя в лакиран, изчеткан от прахоляка вид.

Отново ще разтревожа великата сянка на Мигел де Сервантес, за да видим как „оръженосецът” Санчо Панса разгръща пред свещеника и бръснаря надеждите си да се издигне покрай подвизите на умопобъркания си господар:

„Санчо разказваше тези неща толкова естествено, секнеше от време на време носа си и говореше толкова несвързано, че двамата се зачудиха отново и си помислиха колко силна ще да е била лудостта на дон Кихот, за да успее да побърка до такава степен ума на този нещастен човечец”.(I, 26)

Всевъзможните езотерични рьорихианства и източни мистицизми бяха побъркали нашенската „рицарка”,  и тя изтощи жизнените си сили докато следваше максимата: „Когато духът поиска, тялото успява”. По този начин и героят на Сервантес се самоизтезава заради своите химери, служейки на прекрасната (но само в собственото му въображение) дама. И е велико завещанието на умиращия Алонсо Кихана, с което той се отказва от измислиците и екзалтациите, за да утвърди като единствено ценна реалността с неотменимите ѝ закони и с произтичащите от тях отговорности пред човеците…

Всичко друго е безпочвено фантазьорство, от което произтичат било комични, понякога трагични развръзки, но винаги се стига до крушение на илюзиите.

И вместо да се кади тамян, трябва да дискутирате тези зависимости, господа историци, журналисти, писатели…

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


1. hrisantius - Коментарът ми става много дълъг, поради което започнах да го помествам тук:
31.10.2012 10:16
http://hrisantius.blog.bg/izkustvo/2012/10/31/.1015437
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 723224
Постинги: 163
Коментари: 184
Гласове: 731
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031