Отдавна трябвало Сергей Игнатов да напусне образователното министерство, обявява в-к „Сега”. Наистина, лицата, които оглавяват такива структури на изпълнителната власт имат много големи отговорности и съвсем не е без значение капацитетът, почтеността, смелостта и интуицията при вземане на решенията, прокарване на стратегиите за развитие и набелязване стъпките, с които да се постигат желаните резултати.

Но ми се ще да напомня, че една лястовичка пролет не прави. Цялото ни образователно дело е обременено с толкова много зависимости, кръгове на влияние, групи за натиск, корпоративни интереси, че можем да ги оприличим на конюшните на Авгий от митологията на Древна Елада. Скандалът с проектите, които са били финансирани по критериите на приятелството, а не според научните им достойнства преля чашата на търпението. Но с махането на министъра и на шефовете във фонда, корупцията и мошеничеството няма да изчезнат. С новите назначения няма как да получим институционална гаранция, че в раздаването на средства ще спре озъртането, че ще бъдат постигнати обективни критерии, за да се насърчи не приближения, а можещия.

Ще напомня сензационното съобщение, че неотдавна в Майкрософт получи назначение като компютърен специалист деветгодишно момче от Индия. „Рекордът” преди това е бил на дванайсетгодишно пакистанче.

Пита се, дали е възможно подобно явление на нашенска почва? Дори и в частна фирма не биха разрешили, тъй като за тази възраст е предписано българчетата да търкат панталони в училищната стая, да усвояват елементарни и често пъти неимоверно овехтели „познания”. После ще им трябва да се доказват чрез чевръсто попълване на тестове с ужким верния отговор. В този начин на оценяване е достатъчна услужливата и просто зубрашка памет, рутинираното умение да отгатваш неподлежащия на коментар резултат. В своето развитие познанието може да поднася изненади и онова, което до вчера е било непоклатима истина, днес се оказва пълна заблуда. Е, инквизицията е вече отменена и дръзкия откривател не го очакват огнените езици върху кладата, но няма как да му се размине фризерът с непризнаването, заговорът на удобно настанилите се из кресла и кабинети фанатици на догмата.

Разбира се, изпитал съм глухата съпротива на чиновничеството при откритията си в хуманитарната сфера, в която са и основните ми интереси. Например: въпреки защитената във ВАК нова концепция за най-прославената и взета на въоръжение за множество културологични теории трагедия на Софокъл „Едип тиранинът”, в преподаването догмите останаха ненакърнени. С монографията си за „Антигона” кандидатствах да получи статута на учебно пособие. Бях порязан, но най-куриозното е, че едвам можах да получа рецензията, за която бях внесъл съответната такса. Чиновничката Стоянка Почеканска ми даваше да прочета начумерването, но без да видя автора. Решително отказах: щом дадена рецензия остава анонимна, тя се превръща в донос. Накрая юристката отсече, че съм в правото си и разбрах, че с парите ми е било платено на съавторката в учебника за осми клас Мария Герджикова. На което му се казва конфликт на интереси. Все едно да се плати с пари на ЦСКА съдийството на мач с ФК „Левски”, а на терена с домино на очите си да отсъжда … Наско Сираков.

Хайде, да речем, че в литературата и в театъра сякаш няма твърди критерии, може да се спекулира с плурализъм на мненията. Но още в така наричания „соц” се натъкнах на пренебрегването ми като изобретател в чисто техническа област. В ИНРА отхвърлиха авторските ми претенции за покривна конструкция без подпори, но не предявиха някакъв прототип, за да оспорят критерия НОВОСТ. Макет на конструкцията представихме на Пловдивското изложение на Младежкото изобретателско творчество. Там моята вила (а аз вече бях я построил в мащаб 1:1 и после разбрах, че съм постигнал нещо ново) направи фурор. Как иначе, щом се постига ефективно използване на подпокривното пространство без да трябва пригаждане на конструкцията. Дори стана салон, тъй като няма и преградни стени.

Можете да се убедите от снимките на следния линк:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.479854655378827.109104.100000628914312&type=1

Та да си дойдем на думата:

Цели две експертизи бяха проведени (но в едно и също „звено”) и се издигнаха като претексти:

1. Няма творческо решение;
2. Няма прогресивност.

Както се вижда, всякаква обратна връзка бе изключена, изсмукани от пръстите „аргументи” обезсмислиха всякакви усилия по внедряването на непризнатото изобретение. А имах резолюция на тогавашния Председател на Съюза на Архитектите Георги Стоилов. Категорична експертиза на проф. Банко Банков.

Какво говорят тези примери? Че в нашето отечество няма интерес някой да напредва, за да се движи и обществото. Свирепства отрицателната селекция, за която бе писал още великият Христо Смирненски: „Без чест ли си? Прави ти чест!” и затуй получават най-голям кариерен шанс хора без действителни качества.

Ето и сега навред се говори за това колко фалшив професор бил шефът на Съвета на Фонд Научни изследвания Рангел Гюров. Но това хабилитиране е преминало през (по-точно е уредено от) някакво научно звено, все пак. Трябва ли ректорът на Университета за библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев да излезе сух от водата, щом в това „бутиково”, според собствените му думи, заведение се вършат подобни удостоявания и после солидна част от парите се насочват към проекти на въпросния УНИБИТ. Като почетен професор на вуз-а се кипри вездесъщият всезнаещ Юлиан Вучков, който с еднакъв плам риторства срещу медицинските сестри в Либия, които не трябвало да получат апартаменти (можело и да са виновни), но и се провикваше с патриотични лозунги по проблеми на младите. Пак там си издейства професорска тога и членът на Висшия съвет на БСП и някогашната зам-министър на образованието, а сега депутат Ваня Добрева.

Какво ни чака ли?

Уви, нищо добро! Колкото и богатирска личност да оглави министерството, щом няма воля да се потърси сметка от самозванците в науката и в образованието, ще се правят единствено козметични ходове за шпакловане на най-явните пукнатини.

Защото и Херкулес не се е захванал да изрива нечистотиите, а е изпълнил задачата чрез реката, която отклонил да отмие струпалите се миазми. В тресавището, което ни поглъща не се намира потребната енергия, за да изчистим образованието и науката от злостния паразитизъм…