Убеден съм, че читателите на моя блог са оценили стремежа ми винаги да съм искрен. Дори с цената на риска засегнати лица или кръгове да се начумерват заради моите преценки. Не че не допускам някога да съм грешал, вероятно е, доколкото съществува максимата, че е човешко да се греши. Но мога да твърдя, че никога не съм грешал НАРОЧНО, за каквато тънка разлика ми обърна вниманието великият режисьор Георгий Товстоногов, от когото съм имал честта да вземам интервю.

След това малко встъпление, ви предлагам да проследите мои съпоставки с мнения за нашенски проблеми, изразени от външни наблюдатели. Защото едно от градивните понятия, които ни завеща Михаил Бахтин – за когото ще стане дума по-долу – е потребността от „вненаходимость”, т.е. – от „отстраненост”, като предпоставка да се открият същностите на явленията

٭      ٭      ٭

В книгата си „Национальные образы мира” (Москва, 2007) Георги Гачев – знаменит руски литературовед и мислител, е отбелязал доста резервираното си отношение към своите български събратя. Основен предмет на неговия разговор е Ботевата поезия, която за него е несъмнен връх и еманация на българщината. Тъй като по баща Гачев е българин, син на погубения в сталинските лагери емигрант Димитър Гачев, естествено е той да схваща застъпничеството си за гения като синовен дълг. Тълкуванията, при които завещани прозрения на гения биват пренебрегнати не го оставят на мира. Отначало той говори за себе си, като дава „преднина” на нашенското литераторстване:

„Не мога да пиша красиво и да надграждам фразите във френско-есеистичен стил – според естетиката на парадоксите (…) Нали това се цени в българската литература – изящно оформеното изричане, а онова, което е простодушно и искрено, се смята за недодялано, невъзпитано, непросветено, примитивно, „под равнището на световните стандарти” в европейската култура”. (с. 25).

Но покрай тази несъмнено иронична уговорка, четем и убийствена характеристика за имитациите:

„И този снобизъм е белег на новото чорбаджийство, което си гледа кефа вече в литературата, уютно-образовано-интелигентно в нея наместено, и академически регалии като си урежда с изследвания на същия този Ботев, който гол, бос, по два-три дни хляб не вкусил в тежката чужбина, а в наивно-първични стихове, без да ги украсява, на своята душа лавата е изригвал”. (с. 24).

Мислех си, че по-критична оценка за напъните да сме модерни няма как да бъде изречена, но съм се заблуждавал. Проследявайки  някои материали за прославения философ и филолог Михаил Бахтин, открих обзора на Анатолий Кузнецов в най-авторитетното руско списание за литература „Новый мир”. В брой 1 за 1995 г. е поместена неговата статия  „М. М. Бахтин серьезный и “несерьезный”, в която прави преглед на публикации за мислителя в списанието “Диалог. Карнавал. Хронотоп” (Витебск), което е посветено на неговото наследство.

(Можете да сравните в оригинал, а и да се запознаете с цялата статия от следния линк: http://magazines.russ.ru/novyi_mi/1995/1/kuzn.html)

Ето една обща характеристика за поместваните публикации, която ни поставя нащрек за ширеща се словесна еквилибристика:

„Като извежда в заглавието основополагащите понятия на бахтинската философия и естетика – диалог, карнавал, хронотоп – издателят възприема неизбежната „инвентаризация”. Без да вникват в дълбочината на тези понятия, най-често авторите ги експлоатират чрез прилагане в „сектора” на собствените разработки”.

И точно тук е посочена уточняваща пета бележка, с която приключва обзора на Кузнецов. В нея той дава пример за пъпросното „експлоатиране”, който ни касае пряко, тъй като споменатата Юлия Кръстева е българка, която покрай утвърждаването си в Париж допълнително се е приобщила към „френско-есеистичния стил”:

„Любопитно е да се проследи как в статията „Бахтин, словото, диалогът и романът” (1993, бр. 4), написана от известната структуралистка Юлия Кръстева в присъщия ѝ предизвикателен стил (достатъчно е да се вгледаме в названието, в което след „Бахтин” през запетайки са изредени неговите термини) прави парадоксалния опит (и той е „успешен”), „използвайки Бахтин” да реабилитира, че дори и да „извиси” формалната школа, която именно той навремето е разобличавал”.

 …Както при феномена с подмяната на Ботев, тук бива подменен Бахтин! Ето такива са печалните изводи до които достигаме чрез външни, независими от нашето местно алилуйничене наблюдатели. А понеже навред се протръбява как предстояла визита на светилото Юлия Кръстева, реших да споделя тези резерви с превантивна цел. Защото заслепението ни от мощните пиар-акции за такива рекламирани имена, може да ни лиши от необходимата трезвост…