На моноспектакъла си „Великите комбинатори СТАлин и ОСТАп”, който представих на 29 април в зала 3 на ФНТС можах да събера  заинтересована публика въпреки все по-голямата конкуренция от множество прояви в една и съща вечер. Културната ни публика все по-настойчиво се ориентира от извъндуховни фактори: къде ще може нещичко да се похапне, няма ли да има и по чаша вино, нещо от ядките, плодовце, ако поднесат домакините също ще е съблазнително, нали. Какво да се прави, хората не следват предупреждението на Остап Сюлейман-Берта-Мария-Бендер-Бей към Паниковски: "Не правете от храната култ!" Аз обаче нито имам средствата, нито желанието да прибягвам до подобни „примамки” и приемам риска, ако някой уважи моята изява, то да е единствено заради духовния им заряд. Но ми е мъчно, че се наложи да откажа предложението на една от гостенките ми, която работела в някакво военно-патриотично издание да съм напишел за тях статия, щяло да е чест и т.н. Поставих едно единствено и според мен напълно естествено условие: текстът ми да бъде хоноруван. Във време, когато се искат пари дори, за да ти разчетат и изпълнят дадена рецепта, макар цената на лекарството да носи своя процент печалба, аз да пиша даром ми се струва абсурдно. Отговорът бе: работело се на доброволни начала. И се сетих за нещо по повод гаврата на Иван Гранитски, която вече посочих в предишния постинг "Авторско право? Нашенци не го зачитат". Нали маститият издател, ползващ всевъзможни спонсорски потоци се опита да наруши уговорката с поканилия ме редактор, че поместването във „Везни” на моята статия „Новото чорбаджийство в литературата” няма да е безвъзмездно. Когато господинът разбра, че не ще отстъпя от правото си, той избра унизителния ход да заплати по 1,45 ст. на машинописна страница или общо 20 лв., от които съответно ми бе удържан плоския данък… И тук възниква логичното питане, нима по този начин не се ощетява хазната на държавата? Ако за тези повече от 12 стр. ми бе заплатено поне като на преводач, което си е техническа, макар и висококвалифицирана работа, делът за пълнене на бюджета щеше да е десет пъти по-голям. А пък от онези безчислени автори, които скланят да ги поместват без никакво възмездие, в държавата не постъпва нищичко. В същото време печатната продукция си има продажна цена, периодиката се разпространява за абонати в страната и в чужбина. Чрез тях се осигурява площ за поместване на реклами и за реверанси към спонсорите. Тогава се получава, че всичките тези начинания са добри перачници за пари, пълнещи кесиите на НАГЛИТЕ …издатели. Сега съм подел @-грамада за заклеймяване алчността на капитана на КОРАБА ОТ СВЕТЛИНА, както горделиво е нарекъл издателската си къща вездесъщият Гранитски. Но за това ще потрябва известна доблест и от страна на авторите, които следва да не предоставят авторските си права на въпросния „супериздател”, поет и общественик, а всъщност хитрец и грабител. Тъй че, на ход сме ние, хората на перото, господа! Защото инак ставаме заложници на коварството на същия този Бей. Нали като измъква със споменатите по-горе думи кривата топла краставицата от "сина на лейтенант Шмидт", Остап я излапва сам, пренебрегвайки "млечния си брат". Така и издателите от пасмината на Гранитски тръбят, че не трябвало да правим от парите култ, та да не се пилеят паричните потоци за нечии хонорари. Те са си нужни за тях самите и за приближените им лакомници, пак според реплика на Комбинатора към Паниковски: "На нас грубияни не ни трябват, ние сами сме си грубияни"...
     

и издатели не ни трябват.Сигурно може сами да сме си издатели,с договор за разпространение.Трябва да се провери.

wlAhuL <a href="http://udxynuqujkxx.com/">udxynuqujkxx</a>, [url=http://mfuqtycvukda.com/]mfuqtycvukda[/url], [link=http://hrbfzcylfmnp.com/]hrbfzcylfmnp[/link], http://ufbkkzlguxze.com/

EucSyN <a href="http://febohoxuecyl.com/">febohoxuecyl</a>, [url=http://nkocehekzauv.com/]nkocehekzauv[/url], [link=http://pnmzfdddavil.com/]pnmzfdddavil[/link], http://ycifguqgbjvx.com/