Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2010 01:59 - ЗАПОЧНА СЕ ОКОПНА БИТКА...
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 2025 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06.2010 09:10


 

Внимавайте, господа спонсори: според „Везни” „НИКОЕ ДОБРО ДЕЛО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО”   Днес ми съобщиха, че в 19 брой от 03. 06. 2010 г., стр. 2 на, седмичното издание на Съюза на българските писатели в-к „Словото днес” е поместено писмото на двама служители в издателствата „Гео Милев” и „Захарий Стоянов”, които се контролират от цивилния литературовед „Огнян” със светското име Иван Гранитски. По-долу можете да видите този епистоларен „шедьовър”, в който хем съм обявен за маниакален вредител и лъжец, хем се прокрадва приятелски-фамилиарното „Орлин”. Но благодарение на ИНТЕРНЕТ всеки може да се убеди, че литературният ми „мегдан” се простира на доста по-широки територии от нашенските стъгди. След като тук никой не зависи от мен (съавторите не отричат факта, споменаван в моята жалба, която също ви споделям), толкова по-малко някой отвъд България би се трогнал от скромната ми личност. Тогава защо ли ме поместват наравно с текстове на С. Аверинцев, Дм. Лихачов, сър А. Брентън, В. Ярхо, Л. Фойхтвангер, Р. Барт, Б. Брехт, А. Бонар? Май единствено заради собствените достойнства на моите разработки. Колкото до това дали аз съм молил да ми отпечатат пълния вариант, та това да се квалифицира като свръх услуга, за която дължа вечна признателност, нещата проличават от текста на писмената ми молба до издателя /но и поет, литературен критик, общественик/, както и от електронната кореспонденция, която също споделям с вас, драги приятели. Няколко пояснения за тези, всъщност едностранни, писма. Първото е по повод на моя заявка да гостувам в салона към предишния офис на Гранитски. Имам един съвет да не се допускат чуждици като „вклад” при рекламата, която пък бе поместена в „гостоприемния за поплювковци сайт” Книги NEWS. Май напразно съм се старал: без ни най-малко да са Илф и Петров, съавторите гравитират отново към инак прекрасния руски език, допускайки думичката „ответ”… По-нататък вашият покорен слуга не изрича нито веднъж каквато и да било молба. И така, имате пред очите си всички реални факти и измислени „доказателства”. В жалбата ми личи, че за разлика от твърдението на  съавторите, не смятам за дискриминация социалното си и обществено положение. Просто заради него господата от „Везни” решиха, че могат безнаказано да демонстрират презрение към личността ми. Тогава защо бе препечатан от „Пламък” и сравнително добре хоноруван (също с известна разправия, но нейсе!) комплектът от две мои статии с послеслов за Гео Милев в сборник от критически статии за поета и мислителя. Далеч по-кратката ми статия „Символизмът на Яворов: завещанието, що вечно ни тревожи” също бе прилично хонорувана. И със всичките тези публикации аз не съм разболявал когото и да било. Имам и още едно появяване във „Везни” – „Театрофобията на Аристотел и проблемът за катарзиса”, която статия „подарих” покрай обещанието на А. Андреев, че ще пусне и малко каре за отбелязване на книгата ми „Когато изкуството е откровение”. Обещанието не бе спазено, но не взех да се разправям, понеже понякога стават и неволни грешки. Остана ми удовлетворението, че съм предложил нова концепция за хилядолетна загадка, пред която пасуват инак прославени наши светила като Исак Паси и Богдан Богданов. За премълчания факт, че внесох 10 лв. от „тлъстия” си хонорар като дарение ще разберете от жалбата ми и така отпада премълчаването на този жест в инак солидния текст, с който съм удостоен от „Словото…” и от двамата съавтори… Остава само да спомена, че в чиновническото си послушание А. Андреев и Т. Коруев неусетно са въвлечени в „изпълнение”, за което  подлежат на съдебно преследване поради заявени в печатна медия обидни квалификации, сплашване на всички литературни вестници и списания с личността ми. Но така се действаше, когато „Огнян” е писал за органите своите „литературни анализи”, сиреч доноси. Времената са други, господа, а и най-важното: съществува ИНТЕРНЕТ!   И така, вижте комплекта от: писмото /за което имам право на отговор/, жалбата ми до Комисията за защита от дискриминация, официалното заявление до Ив. Гранитски, както и цялата ми електронна кореспонденция с „Везни”: Копирането от архива на своята поща извърших без никакви корекции, макар че се наложи да останат някои буквени грешки, за които, вярвам, ще ме извините… --------------------------------------------       пишат ни   Орлин Стефанов – опасен за здравето
От известно време на литературния мегдан се подвизава лицето театровед Орлин Стефанов, което се опитва да вкара нов ред не само в родното театрознание, но и в литературната наука, размахал е калъчката и ядно се разправя с авторитетите в нея. За да направи впечатление, ако не с друго, то поне с високото си самочувствие на всезнайко. Напоследък Орлин Стефанов е маниакално яростен срещу издателството „Захарий Стоянов” и най-вече към списание „Везни”. Трибуна на неговите ругатни освен личния му блог станаха разни гостоприемни за поплювковци сайтове, които огласяват жлъчните му писания и подкряквания, както и всевъзможните му жалби до различни инстанции, една от които стигна чак до Комисията за защита от дискриминация. „Дискриминираният” Орлин Стефанов се жалва на комисията, че от двайсет години „общественото му положение е назавидно, без постоянна работа е, не участва в бордове, политически кръгове, приятелски съзаклятия”. В тази жалба той обвинява списание „Везни” и неговия редактор Иван Гранитски, че за публикацията му „Новото чорбаджийство в литературата” му е даден „откровено дискриминационен хонорар” от 20 лева. И още, - че за публикацията е поискано неговото съгласие от редакцията, като му е обещано материалът да бъде хоноруван. Написаното от него е доказателство, че само истината не може да бъде защитена. А каква е тя: Орлин Стефанов помоли „Везни” да публикува статията му „Новото чорбаджийство в литературата в пълния й вид, тъй като във вестник „Словото днес”, където вече е публикувана, били направили съкращения. И редакторът в списанието  Андрей Андреев приема ръкопис в целия му текст, за да се възстанови една уж несправедливост спрямо автора. И никой никога във „Везни” не е молил Орлин за статията му, още повече че тя вече е излизала в печата и като публикувана веднъж тя е препечатка, каквото е направено в случая. Но както е известно, никое добро не остава ненаказано. В ответ на благоразположението на „Везни”. Ако влезем в неговата кожа, което много-много не ни се ще, ще трябва да предупредим всички издатели и издания, всички литературни и културни вестници и списания: „Всяко печатане на Орлин Стефанов е опасно за здравето, не само за естетическото”.                                         Андрей Андреев, Тодор Коруев -------------------------------------------------     До Комисията за защита от дискриминация Копие: Иван Гранитски, редактор на сп. „Везни” бул. „Цариградско шосе" 117
София 1784
    Ж а л б а   От Орлин Стефанов Стефанов Живущ на ул. „Кораб планина” 73, тел. 862 77 44 и 0885574927     С настоящата жалба се обръщам за защита срещу дискриминационния акт на списание „Везни” срещу мен като критик и журналист на свободна практика. За статията ми, която бе поместена в бр.7 за 2009 г. – „Новото чорбаджийство в литературата”, ми бе заплатена сумата от 20 лв. Както е известно, 40 % от хонорарите се признават за необходими разходи и така „печалбата ми се оказа 12 лв. От тях ми бе удържан 10 % от плоския данък и чистата печалба за творческия ми труд се оказа 10 лв. и 80 ст. (За да пресека този опит да бъда унизен, аз внесох 10 лв. като дарение на НБКМ, на която съм почетен читател като дарител.) Обемът на текста, за който издателство „Гео Милев” не е имал никакви разноски по набора, тъй като го получи в набран вид по Интернет, надхвърля 12 машинописни страници, а това означава, че съм „спечелил” под 1 лев за страница. Наистина, личното ми и обществено положение е незавидно – без постоянна работа съм повече от двайсет години, не участвам в бордове, политически кръгове, приятелски съзаклятия. Изглежда, че тъкмо поради това, издателството, с редактор Иван Гранитски се е решило на този откровено дискриминационен хонорар. А за моя текст ми бе поискано съгласието от редакцията, аз го дадох срещу обещанието той да бъде хоноруван. Прилагам копие от хонорарната ведомост и от Акта за дарението. Разчитам на защита в рамките на закона.   Орлин Стефанов, член на СБЖ, чл. карта № 488 София, 25 май 2010 г.   На вниманието на Иван Гранитски, Директор (собственик ?) на Издателска къща Захари Стоянов”   ЗАЯВЛЕНИЕ   От Орлин Ст.Стефанов, София, т. 0885574927   Уважаеми г.н Гранитски,   Както Ви е известно, графоманският нагон да си видя името напечатано не ми е свойствен и за предишни свои текстове, включвани в издания на „Захари Стоянов” съм дочаквал хоноруване. Не мога да убедя когото и да било, а най-малко Вас, че с получените парични знаци съм поправил радикално финансовото си състояние на безработен интелектуалец. Просто не ми се иска някой да си прави сборници или периодика, а да смята, че ме ощастливява с оказаното ми внимание. Ето защо когато Андрей Андреев поиска съгласието ми да помести във „Везни” текста ми за Ботев и новите чорбаджии в литературата, аз изрично издигнах условието да дочакам финансово възмездяване. Изпратих и имейл с текста в пълния му журнален вариант, тъй като в „Словото днес” неизбежно се наложиха съкращения. Изключвам факта, че никой не ми съобщи, че броят е излязъл, но когато отидох да взема полагащият ми се екземпляр, се оказа, че за плащане не следвало да си мисля. Ето защо изказвам пред Вас рязкото си недоумение за поредната съпротива на издателството да ми се издължи. Тук заявявам, че не смятам това да остане последно решение. Дори да сме сигурни, че хоноруването на статията ми няма да нащърби драстично финансовото състояние на „Захари Стоянов”, аз предлагам вариант. Като театровед аз отдавна мечтая да разполагам с преводите на Шекспир от Валери Петров. Макар някои от отделните пиеси да са ми настолни, бих приел „бартерно” разплащане чрез пълното издание на „З. Ст.” Готов съм да приема, че авансово е предплатена и някоя моя нова студия… Като материал за размисъл предлагам и фрагмент от интервю на Юз Алешковски, в което се засяга подобна материя: -----------------------------   „Ив Монтан изпълняваше Вашият „Окурочек”(„Фасчето”). Съществува легенда, че той дори Ви е заплатил хонорар.


- В това няма нищо странно. Монтан беше близък с моя добра позната – Дина Верни (френска галеристка и колекционер от руски произход – „Итоги”). Не ми хареса как изпълняваше тази песен, тя явно не беше за него, макар че той е гениален изпълнител на шансони. Когато научила, че не ми е платен хонорар, Дина запитала Монтан защо той не се вълнува от това. А той й казва:” А има ли на кого да платя? Та тази песен е написана още при царя?”. Тя му отговаря:”Ти какво? Възможно ли е при царя да е имало самолет ТУ-104?”. В крайна сметка Монтан ми плати парички, които се оказаха много необходими през първите дни от пребиваването ми на Запад.”   27.01.2010 София                                Подпис:       Шестте изпратени писма + 1 получено:   1.

  Четем Софокъл
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Петък, 2007, Март 16 18:05:04 EET
Получател: office@zstoyanov.com
   
 
1 прикачен файл   |   Запази в Dox
AZBUKI-16-6.pdf  (394.85 KB)

Във връзка със заявената готовност да изнеса своя моноспектакъл "Четем Софокъл", изпращам интервю, посветено на тези мои изпълнения. Ученическият акцент ще бъде избегнат, но общото виждане остава валидно...
Весел уикенд!
Орлин Стефанов   2.

  Русизъм!
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Сряда, 2008, Декември 3 10:04:48 EET
Получател: Гранитски-офис (office@zstoyanov.com)

 В обявата за премиерата на Ат.Наковски се чете думичката "вклад", която в нашия език не съществува. Криво-ляво са се настанили: "болшинство", "вземи се в ръце", израз, който се употребява дори в поезията от инак неслучайния поет Г. Константинов, но да се каже вместо "принос" вклад е просте недопустимо... О.Стефанов 3.

  На вниманието на А.Андреев
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Вторник, 2009, Март 24 01:16:11 EET
Получател: Гранитски-офис (office@zstoyanov.com)
   
 
1 прикачен файл   |   Запази в Dox
VEZNI-Novoto_4orbadjijstvo
 

 Изпращам по-разширения си вариант (журнален) на текста за новото чорбаджийство. Надявам се да свърши работа, а и да стане достатъчно лесно благодарение на дигиталните технологии. Виват за тях. (И за нас, разбира се!) Орлин Ст.

4. Напомняне
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Вторник, 2010, Март 2 07:56:23 EET
Получател: Гранитски-офис (office@zstoyanov.com)
   
   
1 прикачен файл   |   Запази в Dox
 
VIZITKA-1.doc 
 

 На 27.01. т.г. подадох заявление с настояването да се уредят авторските ми права по отпечатването в сп. "Везни", бр 7 на 2009г., с. 69-76 на моята статия "Новото чорбаджийство в литературата". Но през изминалия месец не са направени никакви постъпки от страна на издетелството. Очеквам скорошно приключване на случая, а през това време ще си позволя да посоча факти в подкрепа на твърдението  си в цитираното заявление, че не бива да бъда категоризиран като, треперещ да види напечатано своето име, графоман. Прилагам подборка с @-публикации, която доказва , че не моя милост, а "Везни" може да смята за чест появяването на "Новото чорбаджийство..." на неговите страници. Впрочем, белег за това е и обстоятелството, че предложението не беше мое, а на редактора в списанието А. Андреев!.. Орлин Стефанов, д-р по филология, журналист на свободна (предимно от доходи, но и от догми и началнически зависимости) практика.

5.   за редакторът на "Везни"
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Четвъртък, 2010, Март 18 10:16:08 EET
Получател: Гранитски-офис (office@zstoyanov.com)

                                                   До г-н Ив. Гранитски ,                                             редактор на „Везни”                                Г-н Гранитски, С огромно разочарование наблюдавам, как упорито се пренебрегва задължението на Вашето списание да се разплати за статията „Новото чорбаджийство в литературата” (бр. 7, 2009, с. 69-76). При това не аз съм я предлагал за отпечатване, а ми бе поискана и я изпратих на 24 март 2009 г. в набран вид чрез електронната поща. Тези дни попрелистих книжката с моето присъствие и констатирах, че в израза: „През 1906 г. са се навършили 30 години от гибелта на гения и в “Мисъл” излиза статия на Пенчо Славейков, в която той с малко по-смекчен тон преповтаря лайпцигските си претенции към Ботев, предлага отпадане и разместване на куплети в “Хаджи Димитър”, годината е променена: „През 1306 г. са се навършили…” (с. 74). Нямам представа как е възникнала тази подмяна, какви „сили” се намесват толкова грубо, след като в издателския цикъл няма пренабиране от машинописен оригинал, а ако се практикува коректорска проверка, тя не цели въвеждане на грешки, а евентуалното им отстраняване. Разбира се, силата на моя текст не се е смалила съществено, чорбаджийството е достатъчно заклеймено. Тази категоричност на позицията ми има почва в моята съдба на интелектуалец, който 20 години е без постоянна работа. Пак обстоятелството, че не съм чорбаджийствал на държавни софри ми позволява да настоявам: Моята статия, която без никакво съмнение повишава равнището на „Везни”, трябва да бъде заплатена! Тук се възползвам от случая да изразя недоумението си, че доста солиден обем от книжката е похарчен за първата част от студията „Моделиране на сюжета в българската възрожденска комедия”. Предполагам, че качеството на материалите, които помествате не Ви е безразлично, та ми позволете като театровед да Ви посъветвам: подобни графомански опуси не бива да попадат на страниците на списанието, което сякаш тачи традициите, заложени от Гео Милев, освен като пример за злостно чорбаджийство на подобни автори. Но тогава е достатъчно диагнозата да се подкрепи от един два абзаца. Само като си помисля, че подобно лице бе зам.министър на образованието, ме обзема ужас. Та в подобен случай е уместно възклицанието на гениалния възрожденец Христо Ботев „Господа, нямате ли си лудница?”… Защото въпреки полемичната реплика на поета „Свестните у нас считат за луди”, нали не бива да се съмняваме: зоркият му поглед е можел да открие кой действително е умопобъркан. В случая с В.Д. параноята е дошла от свръхначетеност, зад която се е изгубила реалната представа за предмета, забъркан е предложен бульон, в който са сварени без никакво „отпенване” Аристотел, Хегел, Лесинг и т.н. та чак до новите модели със „свое-чуждо”. Уви! Трябва с повече решителност, г.н редактор, да се противодейства на лица със „севдата да пълнят българската литература с боклук”. (Тези инвективи на Ботев съм цитирал в същата книжка на с. 73 и е жалко, че малко след това намираме потвърждение, как тази „севда” все още магнетично съблазнява самозванците!) 18. 03. 2010г. София                                      Орлин Стефанов 6.

На вниманието на Ив. Гранитски
Подател:
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)     Добави в контакти
Дата: Петък, 2010, Април 16 15:17:53 EEST
Получател: Гранитски-офис (office@zstoyanov.com)

Г-н Гранитски,  Току що за пореден път телефонирах всуе до Вашия "КОРАБ ОТ СВЕТЛИНА", както поетично сте назовал комерческото си начинание с наистина светлото име "Захарий Стоянов". Разбира се, аз не отричам желанието Ви да се борите с бездуховността на времето, но част от това дело би трябвало да е и грижата за това хората на духа да не хабят нерви, енергия, достойнство, за да си измолват полагащото се за труда им възнаграждение, нали? А засега отношенията Ви към инак скромната ми персона са тъкмо такива, натоварващи, а не окриляващи, както би се полагало. Бъдете последователен, будителю, и разплатете се за - отново повтарям - украсяващата седмия брой за 2009 г. на сп. "Везни" моя студия "Новото чорбаджийство в литературата". Инак не ми остава друго освен да Ви заподозра, че сте един от същите тези ЧОРБАДЖИИ. Да уточня, впрочем: не бива да сметнете, че приемането на риска да Ви зачислявам където си искам, ще Ви освободи от потребността списанието да се разплати с мен. Но просто тогава ще се наложат доста по-дълги процедури... Дето се казва, нека не ручаме жабетата, господине Гр. Изпращам поканата за спектакъла си "Великите комбинатори" без непременно да очаквам, че ще бъдете един от моите зрители. Та дори и да не заповядате (вие обичате по-"високите" компании и това си е Ваше право), поне да подскажа, че съм доста навътре в сатирата на Илф и Петров и не желая да ме смятат за "син на лейтенант Шмидт". Съвременните въплъщения и на Остап, и на Корейко са предостатъчно, а на Вас те са изповедно познати, нали?  О. Ст. 7.

Re: Напомняне
Подател:
office@zstoyanov.com      Добави в контакти
Дата: Петък, 2010, Април 16 16:22:59 EEST
Получател: Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 723258
Постинги: 163
Коментари: 184
Гласове: 731
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031