На 18 май т.г. проф. Клео Протохристова дава интервю пред Радио Пловдив.
Както можете да проследите от: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview&id=312,
е изречено неочаквано признание, което е доста тежък „камък в градината” на Зигмунд Фройд. Нима чрез следното твърдение не е извършено посегателство към кумира за всички "модерни" интелектуалци:
„Сега Фройд е свършил една много интересна работа и е предопределил по този начин културата на ХХ в. и на нашето време, но трябва да се признае, че това е една частична версия и че в един всъщност фундаменталното е проблемът за познанието – възможността и невъзможността на познанието, грешките, които извършваме, когато сме уверени в своето знание. Освен това, „Едип” е трагедия на властта, на отговорността, която носи владетеля, не е идентифицирането със собственото величие и способности, а отговорността, която носим за другите. И може би дори трябва да си припомняме как завършва тази трагедия – със самоослепяването на Едип, съзнателно приетото наказание и напускане на Тива, който той така успешно е управлявал. И в крайна сметка, това опрощение, което той получава в следващата трагедия от трилогията на Софокъл „Едип колон”, това са тези по-фини измерения на трагедията, които ние поради точно забързаното си, много изнервено време, предпочитаме да пренебрегнем в услуга на неврозите си. Но пак повтарям, когато се срещнат професионалисти, те са щастливи от това, че могат да си бъдат взаимно полезни в разгадаването на проблемите. Ето, дори един много любопитен факт, последен, който ще спомена. По времето, когато „Едип цар” отсъства от българската култура привидно – няма постановки, няма преводи, точно тогава един българин в Париж Андрей Букорещлиев пише моно-опера. „Едип” е представен с блестящ успех в Авиньон на фестивала там 78 г. и ето на нас ни е нужен сега музиковед, имаме любезното присъствие на Анжела Тошева, която ще ни го представи.”
Вече имах случай да коментирам този пасаж в блога си (http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2010/06/27/edip-preprocheten-otnovo-no-bez-plagiatstvo-molia.568176) , за да предупредя: прави се опит да бъдат присвоени изследователските тези на моята дисертация. Посочих, че несъмнен белег за тези намерения е некоректното споменаване на труда ми като „ един опус, издаден като самостоятелна книга”, а заглавието е изписано в скоби. Вж.:(http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1096.pdf)

Сега се връщам към статията на Протохристова в „Литературен вестник”, тъй като в нея се споменават и различни интерпретации на Антигона. Ала този път е направо премълчана моята монография за другия всепризнат шедьовър на Софокъл: „Антигона от Софокъл 25 века по-късно” (1999 г.) Затуй реших да вземя някои мерки, че ако госпожата замисли нов уъркшоп, току виж се захване „новаторски” да ревизира Хегел. Защото и при него е налице "частичната версия" с идеализирането на Креон. А всъщност това е другият тиранин от тиванския цикъл трагедии на Софокъл. И той като предшественика си Едип стига до катастрофа също по собствена вина.
И ето отсега поставям читателите на Книги NEWS в известност, че наскоро мой превод на основна част от монографията ми бе поместена в руския сайт за античната литература: http://antique-lit.niv.ru/antique-lit/articles/index.htm .
Хората, за които езикът е достъпен, могат да погледнат шестте текста, сред които ще открият и статия за новия ми прочит на „Едип тиранина”, както би следвало да се превежда Софокловия шедьовър. Да, именно тиранин. И ако Фройд съвсем пакостно, а не просто „интересно” е „предопределял културата на ХХ в. с частична версия”, то идеализирането на тиванския владетел е заложено с частична версия още от придворния философ Аристотел. Пак с "частична версия" героизира Едип Фридрих Ницше. И са буквално безчет епигоните на тази апологетика.
Не приемам подобни тълкувания да се възприемат като чиста монета. Ако нямаме съмнения, че Софокъл е велик драматург и щом е ясно, че „Поетиката” е съчинявана много след трагедията, то ничии „неврози”, па били те и на канонизирания Стагирид не могат да бъдат меродавни, нали?
А кой ще ми обясни от какво произтича, че Едип „успешно е управлявал Тива”, както настоява Протохристова? При добро управление не избухват епидемии. Няма как убиец и властолюбец, разменил своята младост заради царуване, да гарантира добруването на тиванци, нали?..
Ето това е то признакът за неизстраданото, за тихомълком похитеното откритие: Нещичко от новата концепция може да се признае, но остават да тежат предишните догми и фалшиви представи. 

Радикалното преосмисляне е дело на Вашия покорен слуга, драги приятели.
Колкото и това да се зловиди на безчислените преписвачи на известното...

 

--------------------------------

а бедните духом и умствено - преписват от онези, които биха могли да им бъдат приятели.

В природата това се нарича "паразитиране".