Помните ли тази нарицателна грешка: Вместо пеперуди, летят бабички, а мирише не на люляк, а на …сирене. Така е била преведена умилителната картинка „Бабочки летели, пахло сиренью”

…Знае се, че преводната литература обогатява неимоверно културата и писмовността на всяка нация. Щом това са скачени съдове, има опасност от обратно въздействие. Когато приемащата нация си позволи да „спусне летвата” в ценностната си система, чуждите произведения също могат да пострадат. Ясно е, че у нас лесният материален успех е въздигнат в култ, от което страда … културата. Тя се възприема като стока и високите образци от творчеството на другите народи  биват изтласкани, а понякога добиват неузнаваем вид заради неадекватното им превеждане.

По-долу ще посоча само някои, особено впечатлили ме примери за небрежност и незнание, за препускаща и претупваща „пъргавина” в преводи от руски език. Това е един от най-богатите и гъвкави езици в света. Понеже политическият опортюнизъм го обрече на маргинализиране, ще противопоставя затрогващото преклонение, което изрази английският посланик в Русия сър Антъни Брентън. В своето изследване „Шекспир – руснакът” той споделя убеждението си, че тъкмо на руски може да се постигне най-близкото съответствие с оригинала. Може би ви е попадал постинга с моя превод: http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2009/12/31/angliiskiiat-poslanik-shekspir-i-rusiia.464229 , който се чете доста интензивно, но пак си заслужава рекламирането…

И тъй, езикът на руснаците е неимоверно гъвкав и  нюансиран, но у нас той има  „шанса” да е привидно достъпен. Особено при междуличностни контакти, екскурзиантски набези или амурни запознанства българинът се чувства далеч по-комфортно в Москва, отколкото в Атина, Рим или Париж… Уви, тази привидност се оказва много, много коварна, тъй като отпушва връзкарско домогване до руските текстове. При руския език „преводаческото” печелбарство се е превърнало в истинско бедствие. Вихри се откровена търговия с влияние, тъй като единствено при преводите  има относително твърда тарифа за заплащане на литераторския труд. Така предлагането на тези услуги драстично надхвърля свилите се потребности и в боричкането кой да дочака поръчка не се класират най-добрите, а най-полезните люде. Например, съпругата на известен поет превежда роман, който е отпечатан в издателството на сина им, но от беглия поглед в откъса, който е поместен и в субсидирания от руснаците „Пламък” открих тягостна неточност. Децата в сиропиталището са като стока според автора. На руски думата е „товар”. Ала ние си имаме същата думичка, тя съответно бива изписана и в българския текст. Т.е., заради сходството й е оставена без превод,  смисълът е изопачен.

Забавно ми бе да наблюдавам как гостенка в „Бързо, лесно, вкусно” го кара с руски акцент, но разказваше рецепта с боровинки, наричайки ги „ягоды” – обобщителното за горски плодове. Ути Бъчваров побърза да я поправи, сякаш тя е имала пред вид „клубника”…

Нещата се усложняват при идиома "одного поля ягоды", което ми е попадало като "ягоди от едно поле". А би следвало да се преведе с "от един дол дренки". Ако пък е неуместен твърде нашенския колорит, може да се избере и друг начин за предаване на оценката: "от общо котило", "с един корен".

От дисертация за Висоцки и България на руска журналистка, която владее българския език научих, че подканата в негова песен "Пей, капитан!" не е преведена с "Пий..." Поради фонетичното сходство си е останало "Пей, капитане", сякаш в оригинала е  "Пой, капитан!" Грешката е изключително груба, тъй като е едно да си пееш или свиркаш, а е съвсем друго да се натряскаш и да удавиш мъката си във водка. Тъй като дисертацията е имала рецензенти, чели са я приятели на авторката и ценители на великия бард, то скандалът няма как да не е добил печална известност.

Не знам дали някой е отворил очите на писателя Георгий Пряхин за изключително небрежния превод на романа му „Дом на скръбта”. Доверили са го на цяла бригада от шестима писатели, а съм забелязал като най-скандална грешката, че уж героят си спомня как помагал на най-предприемчивия човек от някакво село да си издигне къща от… кирпич.  Обаче една и съща по изписването й дума при руснаците означава изпечена и здрава тухла, докато при нас това е форма от сурова глина. Затуй от нашенски кирпич може да се направи някакъв курник, докато „кирпичный дом” е белег на солидност и издигнатост на неговия притежател. По-бедните хорица се задоволяват с дървени къщи.

За жалост, подобни пакости изобилстват при хора, които са обявени за топ-преводачи. Един от най-скандалните е Иван Тотоманов, който  "превежда" руски текстове с неимоверно настървение. Станах свидетел как му  връчиха почетния медал „Иван Фьодоров”.  Ала преводът му на "Добрият Сталин" от Виктор Ерофеев е изпъстрен с такива „бисери” на небрежността и незнанието, че би следвало да му се изиска обратно въпросното отличие. Знае се, че руското „прошедшее”  е универсалното им минало време. Но в българския език разполагаме с огромно богатство, което следва да се прилага в съответствие с целия текст. Обаче Тотоманов превежда "играл" с "играеше" , а не с "е играл", като  по този начин "отлага" смъртта на знаменития режисьор Сергей Айзенщайн с близо десет години. Защото в романа се описват грижите на Ерофеев-старши около посещението в Париж през 56-та г. на актьора Ч. Това може да е само прославилият се с Иван Грозни и с Александър Невски Черкасов,  който по това време е нямало как да играе във филми на издъхналия в началото на 1948-а г. Сергей Айзенщайн. Пак за парижкия период от спомените "прислужницы" е предадено с "прислужници", а не с "прислужнички". Така в бързината е сменен пола на прислугата, (ако ставаше дума за мъже, в оригинала би било "прислужники") което вече е неприятно. По-нататък е още по-зле, защото начинаещ, но много ерудиран дипломат - бъдещият „руски Кисинджър”, обичал да шляпва по задниците обслужващия персонал в посолството…

Чуди се човек: дали да се смее или да ридае, скъпи приятели... Май си е просто УЖАСНО!

 

"ягоды” – обобщителното за горски плодове."
"ягоды”-означава плодове,а не конкретно-горски....

...Но ябълките,крушите, дюлите, прасковите не са "ягоды". Думата обхваща предимно горските малини, къпините, боровинките и т.н. И макар да не са култивирани, когато са от едно "поле" - ливада, дол и т.н., те си приличат. Оттук и израза: "одного поля ягоды".
О. Ст.

"Ягоды" означава точно горски нискорастящи плодове - боровинки, диви ягоди (земляники) и т. н., както пише и Орлин. А думата въобще за "плодове" е "фрукты".
Л.Чолаков

А какво ще кажете за ягодки: вминограда,вишень,черешни,чернослива,изюма....Да изброявам ли още?Да,верно е,че "ягодата"не расте на дървото,/тук грешката е моя-в обобщението за плодове/,но както виждате,се използва и в изразното определение за сушен плод-също,но и не само.Не се заяждам,статията и Вие,Орлин,ми харесвате.Просто многообразието на изразните средства и обороти на речта в руския език, са наистина понягога непереводимая игра слов.Благодаря,Ви!

...За доброто отношение лично към моя милост и мога само да съжалявам, че не се подписвате. Но отново напомням: еднаквостта на гроздето, сливите, черешите, вишните, ягодите е въпрос на култивиране и затова те не могат да залегнат в семантиката на идиома "одного поля ягоды". Има книга на Евтушенко "Ягодные места", която не се превежда като "Лехи с ягоди", нали?
О. Ст.

Впрочем, избягвайте русизмите. "Обороти"-те на нашенски важи за въртенето на оси и колелета, за обръщането на стоки и парични средства. А вие имате предвид словесните конструкции, нали. По същия начин не бива да се казва "болшинство", "вземане в ръце" (уви има цяло стихотворение и по него Х. Агасян напява песничка "Вземи се в ръце), "ответ" и т.н.
О. Ст.

“В быту ягодой, как правило, называют любой мелкий мякотный плод (вне зависимости от его ботанической классификафии типа плода и истинности), например, смородина, крыжовник (ягода), клубника, земляника, шиповник (ложная ягода), вишня, черешня, малина (костянка). В то же время, плоды большого размера в быту, как правило, не ассоциируются с ягодами (даже если с ботанической точки зрения они ими являются), например, помидор, баклажан, банан, киви.“
Много хубава статия, г-н Стефанов! Подкрепям напълно мнението ви! Искрено се надявам, нещата да се променят и ние „новите“ преводачи, да имаме шанса да творим пълноценно и да бъдем полезни с това!
Олга Гурска: gurska@mail.bg