Съвсем случайно ми попадна вестник „Шоу” от 21-27 март 2012 г.. Ясно е, че това е един от многото вестници, които се занимават със скандални сюжети, издирват всевъзможни „куриози”, с които гъделичкат читателските инстинкти, дават храна за долнопробното любопитство. Така се получава своеобразна „димна завеса”, зад която остават незабелязани процесите в нашето общество, които ни водят към все по-голяма ентропия. Младото поколение се оказва неграмотно, интересът към книгите достига ниски прагове, няма отговори за мястото ни във все по-агресивната обстановка в света. За да се посрещнат тези предизвикателства е потребно нацията да се прониква от отговорност, но тъй като за нашия псевдо-елит е удобно да има работа с управляеми индивиди, бистрото съзнание е нежелано, нравствените ценности се оказват излишни.

…Та този вестник поддържа рубрика „Скандал с кумира” и на стр. 66 е поместено интервю с Ирина Малеева. Тя е дъщеря на знаменитата актриса от Народния театър Ирина Тасева, а сега живее в Америка. В търсене на сензацията, за материала е подбрано „апетитно” заглавие: „Отвратена съм от Хачо Бояджиев”. Реших да прочета материала, който е подписан от Светлана Терзиева – Сесил и се разбра, че знаменитият телевизионен ас с нещо си пренебрегнал актрисата, а тъй като той все още не бе напуснал грешния свят, това оспорване на славата му е можело да се обнародва. Тук не искам да дискутирам дали той е възхваляван заслужено или по-скоро въздействаше бохемската му слава, имиджът на мъжкар, за когото на първо място е работата, заради която няма място за някакви си скрупули. Те не могат да са пречка за „свръхзадачите” на постановчика.

Спирам се на това интервю, за да поставя въпроса за небрежността към написаното слово, за наистина скандалната неточност в поднасянето на факти, имена, събития. Авторката е доста напориста личност, с предизвикателна външност, готова да мери сексапил с фолк-звездите. Оказа се, че е завършила кинознание в НАТФИЗ, че води телевизионни предавания, които са на предела на порнографията. Ще кажете, какво толкоз – госпожата поне е жена по рождение. Щом може да се глези Азис, няма какво да придиряме на Сесил. Обаче, за разлика от тази шоу-уомън, Васил от Костинброд все пак не претендира да е изтънчен интелектуалец.

Уви, в интервюто пъстреят абсолютно ужасяващи несъответствия. Знаменитата пиеса на Фредерико Гарсия Лорка „Домът на Бернарда Алба” е наречена „Къщата на Бернарда Алба”, Ще речете, че това са синоними, но има изключително важен нюанс, тъй като не става дума за съоръжението, в което се живее, а за взаимоотношенията в дома. И освен това, има утвърдено, придобило гражданственост название. Достатъчно е било госпожа Терзиева да направи справка в Гугъл и нямаше да нарече "Скандал в тухлената фабрика" пиесата на Джон Пристли „Скандал в Брикмил”. Нима въпросната Сесил не съзнава, че топонимите не подлежат на превеждане. Предполагам, че грешките са възникнали поради това, че названията и имената са изписани от госпожа Малеева на английски и затуй знаменитият Спас Джонев се е превърнал в Спас Йонев! Може би авторката е решила, че няма как български актьор да е потомък на някой Джон, но пък може да е получил фамилията си от свой дядо Йонко…

Все пак, за мен най-шокиращо си остава заменянето на Чеховата пиеса „Вуйчо Ваньо” с „Чичо Ваньо”. Ама това един от най-прославените драматурзи на всички времена. Наскоро научих, че напоследък в репертоара на английските театри постановките на негови пиеси са повече на брой от Шекспировите заглавия! Наистина, с „дядя” се изразява нашенското роднинство както за чичо, тъй и за вуйчо, но при превода то може да бъде и е конкретизирано. Сега и обикновеният любител на театъра не би сбъркал как се казва на български този шедьовър на драматургията. Но Сесил препуска, прави си произволните преводи и се „разкъсва” между писане, телевизионни изяви, светски събития. Както виждаме: ГЕРОИНЯ НА НАШЕТО ВРЕМЕ…

 

Линк към въпросното интервю с дъщерята на Ирина Тасева - Ирина Малеева, публикувано и в Агенция "Блиц". Тук посочените "недоразумения" липсват. Датата на публикацията е от 29. 03. 2012 г., а вашата от доста по късен период - 22. 09. 2012 г.

http://www.blitz.bg/article/29900

Да бяхте съпоставили изданието, което е моят предмет на размишление. Ако аз подменях фактите - щях до заслужа упреците в некоректност. Но да следя продукцията на колежката? Не ми е интересно дали по хронология нещо е коригирано преди критичната ми бележка. Защото печатното издание е от 21-27 март 2012 г. и е имало кой да посочи скандалните недоразумения като "Чичо Ваньо" и Спас Йонев, та да се внесат поправките в сайта на Блиц с датата, която и Вие посочвате като по-късна: 29 март. Нали изрично съм посочил - поводът на моя пост е вестника, който ми попадна напълно случайно.
И както се изразяват руснаците: "Что написано пером, не вырубишь топором"!..