Прочетен: 2353 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2013 13:15
Дотогава ми бе известно, че съзвучието на темата за властта и терзанията на съвестта при тримата драматурзи ми бе осигурило място до най-известни имена на литературни историци и пушкинисти. В своеобразна електронна енциклопедия за руския гений блестят с множество студии имена като: М. Алексеев, М. Цвяловский, А. Белый, а Ю. Лотман е представен с 35 текста! Да си в такава компания макар и със само едно заглавие е забележително и вие лесно можете да се уверите в този радостен факт: http://www.as-pushkin.net/pushkin/articles.htm .
Но този път в аналогичния сайт http://www.as-pushkin.ru/index.php?cnt=6&sub=25 имах далеч по-малко съседи. Броят на статиите се е смалил от 141 на 26, като са „отпаднали” споменатите по-горе и още ред други руснаци и вместо трийсет и шестима, сме останали единайсет автора.
Спомних си шеговития афоризъм, че честолюбивите писатели не бива да забравят: по-престижно е да си попаднал в малка, вместо в голяма енциклопедия, и ви приканвам да видите как изглежда този "малък" списък със статии:
Е, чрез Фейсбук дадох на свои приятели възможност да направят това сравнение, но не бързах да споделям находката в блога си. Вярвам да сте забелязали: стремежът ми е да съм аналитичен, а не просто информативен. Трябваше да изясня за мен самия, с какво съм заслужил такова признание от напълно непознатите ми и независими съставители.
Помогна студията на Д. Мережковски, която заслужава специално внимание, а тук ще приведа следната горчива констатация:
„Пушкин великий мыслитель, мудрец, - с этим, кажется, согласились бы немногие даже из самых пламенных и суеверных его поклонников. Все говорят о народности, о простоте и ясности Пушкина, но до сих пор никто, кроме Достоевского, не делал даже попытки найти в поэзии Пушкина стройное миросозерцание, великую мысль. Эту сторону вежливо обходили, как бы чувствуя, что благоразумнее не говорить о ней, что так выгоднее для самого Пушкина”.
Ето на тази фон моето преклонение и поставянето на руския драматург наравно с гения от Древна Елада и с великия Шекспир е нямало как да остане незабелязано. Вижте финалните изречения, които за пръв път произнесох в доклада си през 1999-та г. в СУ "Климент Охридски" на юбилейната конференция за 200-годишнината на А. С. Пушкин:
„Прикоснувшись к тематике совести и власти у авторов столь различных культур и эпох, я надеюсь, что мы удостоверились в пульсации единого творческоо импульса у Софокла, Шекспира и Пушкина. (...) И мы должны быть признательны за их мудрые предупреждения, прислушиваться к которым – наш долг и наше спасение!”
Разбира се, много бих се радвал, ако за съставителите е представлявало интерес и новото тълкуване за взискателността на Софокъл, чието наследство, по вкоренила се от Аристотел насам традиция е подложено на идеократично ремитологизиране. Вярвам че този принос е бил решаващ при сайтовета за античното наследство, в които студията също може да се открие, ала тук това е само вероятно…
Но е сигурно, че новите ми виждания са получили реално признание, че с тях могат да бъдат отхвърляни застиналите "академични" предразсъдъци!