Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 20:28 - Да похвалиш приятеля? Словесното жонгльорство не помага
Автор: orlinstefanov Категория: Изкуство   
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.07 22:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 След смъртта на Любомир Левчев Кеворк Кеворкян помести за раздяла похвално слово, но измежду обширното му творчество бе споменато едно единствено произведение. То ест, на "Интелигентска поема" е придадено емблематично значение. За творбата топ-журналистът споменава, че с остро отрицание се е произнесъл Тодор Павлов, който е общопризнат като твърдокаменния догматик от партийната върхушка. С този похват хвалителят хитро изключва своя скъп покойник от кохортата на социалистическите алелуйчици.

Поради същото желание КК доста подло напада Г. Марков, макар в неговото "Писмо до Левчев" да е представен верният портрет на конформиста ЛЛ. 

Съответно, не ме трогва умилението, с което КК разказва, как взаимно са си ходели на гости или са посещавали закрити за простолюдието злачни места...

Инак топ-журналистът ловко си служи със силогизмите, няма що. Но все пак, облъчването ни с похвалите, дето изричали към любезния си домакин гостувалите у нас чужденци с гръмки писателски имена, няма как да е убедително: твърде изтъркан е този похват. 

Затова ще предложа да изчетем един смайващо глупав фрагмент от същата тази "Интелигентска поема", та да се убедим, че тъкмо интелигентното е поругано, а бай Тодор Павлов май е бил прав да се гневи на имитатора! 

Преценете сами:

—————

"Едно око

започва да расте.

Един автомобил изгрява.

Лети с държавна скорост...

Застанал на средата на шосето,

аз махам с две ръце:

- Вземете ме! 

              Другари!...

Спирачките изсвирват иронично.

Вратичката се отваря.

Един. приятен бас ме кани:

- Ела момче.

Ах, нашето момче!... -

И пак лети автомобила.

И аз усмихвам се насила:

- Но все пак...

              Вие закъде пътувате?

- Как закъде?

Към комунизма!

Не виждаш ли куртките

                            и лулите ни?

Не виждаш ли стоманата в очите ни?...

- Аз виждам... че по пътя няма хора...

- Не се плаши, момче,

не се плаши.

Щом няма хора,

няма врагове.

Така е. 

Този път е таен. 

За него даже Ленин не е знаел.

Ще стигнем първи. 

Пей!..."

....

А че ЛЛ и КК са другарували? Ами, личи си...

 

За сравнение - линк към писмото на Георги




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 603849
Постинги: 143
Коментари: 266
Гласове: 369
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031