В много популярната песен на Емил Димитров по стихове на Иля Велчев  "Ако  си дал" има посочено деяние, от което произтича въпросът: "Дали е трябвало изобщо да се раждаш, АКО СИ ВЗЕЛ ОТ СЛАВАТА НА НЯКОЙ ДРУГ ДОРИ ЕДНА ЧАСТИЦА”? 

 Предлагам да прочетете за опита на една пловдивска професорка да ми отнеме не една частица, а цяла концепция. И то за най-прославената пиеса в световната драматургия: "Едип цар" от Софокъл. Случая съм описал в своя блог:

https://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2013/10/24/okryjno-sreshtu-quot-literaturnata-krajba-quot-na-kleo-proto.1196338

 https://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2013/10/24/okryjno-sreshtu-quot-literaturnata-krajba-quot-na-kleo-proto.1196338

Разбирам ви!
Болезнено е, освен ,че е за порицаване!
На времето, един автор подготвящ книга ,ме намери по телефона, бях далече от България
Да иска разрешение, да вкара в книгата си, нещо публикувано от мен!
Естествено, получи го
След време ме уведоми, че книгата му е излязла и ме е цитирал
Като знаех нравите у нас, след като благодарих, на шега казах, че е можело и да не го прави, така стоят нещата при нас! Подскочи като ужилен Как така няма да ме цитира? Всички знаят ,че аз пръв съм писал по проблема
Та ь, сетих се и за друг случай-обратен Авторът не само не беше ме цитирал, но беше ме и редактирал? И беше развалил всичко Ядът ми мина бързо По- добре ,че не ме е цитирал Щеше да се налага да доказвам, че подобна глупост не съм писал

Хубав ден!