Навремето бях предал в МОН своята монография за шедьовъра на античната драматургия “Антигона” от Софокъл. Моето очакване бе тя да получи одобрение като пособие при изучаването на тази трагедия от училищната програма. Произнасянето с експертна оценка се финансираше с пари на автора, но на кого се възлага това мнение не трябвало да се знае от претендентите!
...Моята книга бе “порязана”, с рецензията, която привеждам по-долу в нейния автентичен вид, а името на “екзекутора” научих едва след намесата на тогавашния секретар на МОН. Преди това чиновничката Стоянка Почеканска ми показваше отрицателното становище, но от подгънат лист, та да не разбера за кого съм си дал парите. Не приех това условие, защото нямам обичая да чета анонимни доноси...
Любопитно е, как обзавелата се с академични регалии “общност” пази своя периметър от “случайни” лица, макар освен, че съм доктор по филология с дисертация за другия шедьовър на Софокъл “Едип тиранът”, имам и пряката специалност театровед!
Но! Не можело да се стига до непротиворечиви изводи, особено пък ако е с увлекателно слово?.. Странно е множественото число: “ще завършим с мнението, че” - говори се от името на застрашените специалисти, на хабилитираните “пазители” на шаблона.
Така съавторката на учебника с другия специалист проф. Богдан Богданов , която бе начело на катедрата по методология на преподаването на литература в СУ “Климент Охридски”, бранеше удобната си крепост. После дойде “ред” госпожата да се превърне в професор.
Е, името на Мария Герджикова нашумя покрай разкрилата се далавера с разработван от нея “проект”, от който тя по спешност се отказа, като върна авансовото финансиране. А скандалната “логика” бе в това, че доходоносната поръчка ѝ е била възложена от нейния собствен син - от проф. Анастас Герджиков, в качеството му на ректор на Софийския университет - нашата Алма матер...
Преди да възпроизведа така трудно предоставения ми текст, нека се убедим какво е кредото на Герджикова от следния достъпен източник: Герджикова, М. Изучаване на старогръцка литература в училище., С., 1994, с.4:
“Една от опасностите при изучаване на старогръцката, както и на всяка друга литература, отдалечена по време от нас, са опитите да се прави “самостоятелен” анализ на произведенията, като се разчита само на непосредственото съпреживяване и се търсят онези общочовешки страни на творбите, чието възприемане на пръв поглед не изисква никаква специална подготовка”.
Позволете ми да се откажа от коментари, за да предоставя на вас, уважаеми приятели на моя блог, удоволствието да използвате целия си сарказъм към заговорниците, които реално пречат на гениалните писатели да помагат за приобщаването ни към непреходните ценности...
—————————
РЕЦЕНЗИЯ
за книгата на Орлин Стефанов
„Антигона“ от Софокъл. 25 века по-късно. Нов прочит“
Сложен и труден е пътят на приобщаването на учениците към произведенията на световната класика. Необходими са много вдъхновение, естетическа мярка и умение за анализ, за да бъдат въвлечени младите хора в диалога, който различни поколения водят от векове с литературната класика.
Истински обективният анализ на даден вечен образ може да голяма степен да обясни и различните прочити на образа в различните епохи – обикновено в тези случаи става дума за разкриване само на дадена страна, на дадени планове в художествения образ, които са съзвучни с тежненията на съответната епоха.
Така, като излизаме от принципни за литературното образование постановки, не можем да приемем, че книгата на Орлин Стефанов отговаря на тях. Прочитът на автора на „Антигона“ на Софокъл няма характер на нов прочит, той има претенции за единствено верния, последния и единствено обективния. Тази тенденция личи от първата до последната част на книгата. Особено ясно обаче тя е изразена в последната глава „В дебрите на разнопосочни тълкувания“.
С лека ръка се отрича твърдения от Аристотел до Б. Богданов, като е проявена недостатъчна научна добросъвестност. Ще посоча само един пример: на страница се цитира Б. Богданов и след цитата, който е в ироничен контекст, произтичащ от това, че изказаното „трябва да е валидно за атическаата трагедиял по принцип“, Орлин Стефанов, след като обявява високо: „Твърдението е принципно невярно“, казва същото което твърди Б. Богданов.
Един такъв подход би възпитал у учениците нихилизъм, който не е изграден върху науче самоконтрол. Дори да приемем че Орлин Стефанов е прав в оригиналните си виждания от негова гледна точка, те могат да бъдат предложени на училището след като първо специалистите изкажат отношението си към тях.
Езикът на книгата е комуникативен. Той би харесал на учениците, но от друга страна този език и стил отново налагат тенденцията за неоспоримост на налаганите твърдения. А това е неприемлив подход за съвременното литературно образование.
По същество интерпретациите на трагедията „Антигона“ в главата „Антигона“, видяна отблизо в най-общи линии не е нова. Така стария учебник по литература за 9 клас Креон също бе представен като тирани и деспот. В случая само се привеждат повече едностранни аргументи. Освен това изобщо не се излиза при анализа от историколитературните факти, какъвто е например структурата на древногръцката трагедия.
В текста има пунктуационни грешки. Неправомерно цитатите от текста са в кавички.
Ще завършим с мнението, че преди специалистите да са приели като последна и единствена думата на Орлин Стефанов, МОН не може да препоръча неговата книга за „Антигона“ на учениците защото това ще противоречи на стремежа на литературното образование да не се поставя върху еднозначна и еднопланова интерпретация, тъй като това е в несъответствие с природата на художествения образ, който по самата си същност е принципално многозначиен, потенциално многопланов и много смислов.
Подпис:
( доц. Мария Герджикова)
Как са изглеждали истинските Арийци, спо...
Извънземни или...дявол?!
