Четирите лица на едно престъпление

Общото е едно: *обвинението в педофилия. Действителна или мнима.*  

Пазолини. Епстийн. Лай. Георги от Пловдив.  

Реакциите са различни. Краят е един и същ.

*Легендата* винаги прикрива.  

"Съдба". "Инцидент". "Самоубийство". "Народно недоволство".  

А под нея: някой е решил, че е над закона.

*Лай* - не "баща". Педофилът не ражда.  

Плодът на изневярата е хвърлен в Китерон.  

И после гневният Едип се разправя с група педофили на кръстопът.  

И това го наричаме "трагедия".

*Пазолини* - режисьорът. Убит по план на плажа в Остия.  

Официално: от 17-годишен проститут.  

Реално: следите сочат към група, към поръчка, към мълчание.

*Епстийн* - мрежа, остров, безнаказаност.  

*Георги от Пловдив* - примамен от "дружинка" за саморазправа. Присъда без съд.

Тази абнормалност е заклеймявана още от Есхил, Софокъл, Платон, Аристотел*.  

Не е "болест"  Най-вече е резултат на пресищане. На хюбрис.  

Когато имаш всичко и ти е малко. Искаш забраненото. 

Затова е малко вероятно такъв да е бил Георги.  

Пресищането е "привилегия". На елита. На "свръхчовеците".

Знатоците, с или без академични тоги, не коментират тези връзки.

Бързат. Пишат си дивиденти.  

С многознайство. С политиканство. С възмущение за 24 часа.  

Но не стигат до корена.  

ДО МОРАЛНАТА РАЗРУХА...

Докато не го кажем, ще има нови Лай, нови Пазолини, нови Георги.  

И нови легенди, за да ги прикриват.