Тези дни се порових в сайта на института но литература на БАН и с ужас видях: сред предишните шефове на институцията-хранилка е бил и академикът Ефрем Карамфилов. При него открих изрази, които са достойни за тъжно-смешната рубрика «Бисери на кандидат-студенти». Напоследък съм по дирите на неимоверно фалшивите представи за дон Кихот – героя на великия Сервантес. Изнесох в няколко сесии моноспектакъла си „Завещанието на Сервантес”, като покрай проекта „Голямото четене” на БНТ бе направен клип от пърформанса ми в Градска библиотека: http://www.bnt.bg/bg/news/view/594/monospektakyl_zaveshtanieto_na_servantes Можете да го видите по горния линк, но моля да се има предвид, че е пропуснато: самозваният рицар е алчен за слава, в никакъв случай не и за материални блага като сподвижника му Санчо.   Та покрай тези си занимания попаднах на студията от въпросния академик «Дон Кихот и присмехулниците» към «ученическо» издание на Сервантесовия роман. Оказва се, че докато клейми онези, които не възприемат идалгото насериозно, башлитературоведът хвърля упрек и към гениалния испанец. Разбира се, той прави това покушение без да се усеща, като в идеологическата си патетичност просто пропуска, че романистът също е сред присмехулниците. Докато следва съмнителните измишльотини на рицарската и на пасторалната куртоазност Алонсо Кихана е неадекватен! Ценно е едва предсмъртното му прозрение за гибелността на масовата НЕкултура… Достатъчно е да проследим следния цитат и да се убедим в кухата патетичност на Е.К.: «Езуитът гледа със студени, присмехулни очи на живота и иска да го подчини на своите тези. Рицарят гледа на живота със сърцето си и се бори за разхубавяването на този живот. Дяволска е хитростта на езуита, устремена към тази възторжена, наивна и искренна душа. Езуитите, враговете на човешките чувства винаги са притежавали кофа студена вода, изпълнена с логически формули, за охлаждане на разпалените човешки глави. Те са упоритите гасители на човешките възторзи, врагове на приказките и чудесата». Повярвайте, че и под заплаха от мъчителна смърт не бих могъл да скалъпя по-голяма глупост. Както по отношение на неверността на твърденията, тъй и в неизразимо тъпото им формулиране. Впрочем, това са две страни на един и същи „академичен” медал. Тежко на нацията, която позволява „кариерно да растат” подобни недоразумения. Защото освен че те пряко товарят нашата бедняшка хазна, хем заразяват така нареченото публично пространство с институционалната си смрад!..