Още като студент си изписвам ценни мисли и фрагменти от прочетените книги, статии, учебници на фишове с размер на библиотечните картончета от каталозите. Така според темата, която ме интересува в момента, мога да подбирам аргументи, потвърждения или поводи за  полемика. Сега се боря с ужасяващо фалшифициране на Софокъл, доколкото неговият герой Едип се представя като прекрасен саможертвал се за добруването на своите поданици владетел на Тива. Той наистина се вълнува от това да няма епидемия в града, защото скоро не ще има кого да управлява и от кого да получава данъци, нали така? Та докато обещава на своите поданици че ще бъде активен в търсенето на убиеца, който всъщност е проправил пътя му към трона, Едип обещава активност, защото е заинтересован и за своя си личен живот.

„Че който него е убил със същата ръка / би поразил и мен. Грижа се за Лай / ала помагам и на себе си.”

Тези три стиха не са допуснати в христоматията за 9-ти клас на нашите гимназии. И възниква въпросът: как така се подлага на цензуриране великия Софокъл, автора на най-разтърсващите драми от Древна Елада? Не е ли това престъпно посегателство срещу наследство от две хиляди и петстотин години? За подмяната на неговата същност писах на ректора на Софийски университет като издигнах идеята да се редактира превода на Александър Ничев и заглавието „Едип Цар” най-сетне се върне към оригиналното „Едип Тиранинът” Подкрепих своята правота с публикация в престижният сайт на Московския хуманитарен университет „Знание. Понимание. Умение”. Там бе поместена статията ми „Тиранията в Тива”. В трите страници от руската Уикипедия за шедьовъра на Софокъл в рубриката „Литература” е посочена единствено тази моя студия:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%AD%D0%B4%D0%B8%D0%BF

Тоест, имаме доказателство за убедителност на новата ми концепция. Много преди това тя бе призната и от ВАК за докторската ми степен.
А ето и едно най-скорошно признание:
http://www.losev-library.ru/afisha/event/605-lektorij-fivanskaya-tetralogiya-sofokla

Ректорът на  СУ професор Анастас Герджико И гв е специалист именно по антична литература и затова очаквах да прояви отзивчивост, но съм се заблуждавал.

И тъкмо тогава неочаквано ми помогна навикът да си изваждам ценни мисли. Открих че навремето съм записал от книга на Азаря Поликаров следното обобщение на Луи Дьо Бройл:

„Историята на науката показва, че прогресът на науката постоянно се е сковавал от тираническото влияние на определени схващания, когато се започвали да ги разглеждат като догми. Поради тази причина е необходимо периодически да се подлагат на дълбоко изследване принципите, които са започнали да се приемат без обсъждане”. (Поликаров, А. Научни революции и прогрес. С. 1993, с. 142.)

Но съпротивата на „предишните” кръгове, които вече са достигнали своите кариерни висоти чрез епигонско преповтаряне на старите представи, не се спира и пред цензурирането на самия Софокъл!

А ето какво е посочил Артур Кьостлер:

„Инерцията на човешкото мислене и съпротивата срещу новото проличава най-нагледно не… при невежите маси, които може лесно да бъдат разколебани, като се повлияе на тяхното въображение, а при професионалистите, които са затънали в традициите и в монополизма на учението. Новаторството представлява за академичната посредственост двойна заплаха; то подлага на опасност техния авторитет на пророци и всява дълбокия страх че цялото им издигнато с толкова усилия интелектуално съоръжение може да се сгромоляса.” (Сравни: http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2012/02/12/mafiia-v-naukata-ili-za-quot-pinchyrite-i-sanbernarite-quot.900150.)

 …Едва след като запознах контролния съвет на СУ с факта, че съставител на въпросната христоматия е доцентът от СУ Виолета Герджикова (вероятно от едно семейство с ректора), той наруши мълчанието си и „преадресира” сигнала ми: да съм се обърнел към Министерство на образованието. Очевидно, той е наясно колко инертни могат да бъдат чиновниците: по някое време бе техен началник. Е, за всеки случай ще опитам да ангажирам тази институция, чиято абревиатура МОН номинално включва именно науката, а не наукоподобието, макар че от номинално до реално обикновено има неизгазимо тресавище…

Стискайте палците си, мили приятели: дип, нали образованието е в приоритетите на новото правителство?..