Отдавна се прицелвам да съчиня студия за Дон Кихот и за невярното тълкуване на този образ. Изнасял съм спектакли в училища и в Столичната библиотека на пл. Славейков и дори в сайта на БНТ бе качена информация за тази моя изява в рамките на „Голямото четене” (http://bnt.bg/bg/news/view/594/monospektakyl_zaveshtanieto_na_servantes).

Но сега получих нов и доста печален повод да напомня за откритието си покрай нашенеца Деян Деянов, който обезглавил случайна жертва в супермаркет в Тенерифе.

Защото се оказва, че това не е някакъв безпризорен циганин с бг-паспорт, а човек начетен, с няколко езика. Дали е изучавал в някоя гимназия романа на великия испанец? Без всякакво съмнение. Но че не е вникнал в завещанието на Сервантес също е сигурно. Защото му е преподавана фалшификацията на това завещание. Сервантес е категоричен: подражавайки на образци, този симпатичен човек се е умопобъркал и върши „подвизи”, които няма как да са адекватни. И е засмукал тези образци от масовата НЕ-култура на своето време.

Деян Деянов се е умопобъркал, подражавайки на „научно-фантастичния” филм „Хищникът” с участието на културиста Шварценегер. Имал е татуировки с мотиви от филма, често ги е показвал на приятелите си. Бил е саможив, вероятно обсебен от мания за величие спрямо случайните си и несъизмерими с неговата „мисия” редови хорица. Някакъв днешен вариант на Расколников. Нали откриха извършителя на атентатите в най-оживените станции на метрото в Минск. И той се беше обучил за пъкленото си начинание от медиите, решил е да надскочи сивото си ежедневие с разправа над невинни хора.

Когато изнесох в Санкт-Петербург доклада си „Изкуство и идеокрация”, сред слушателите ми в секция „Преодоляване на канона” той подейства като шок, получих един-единствен въпрос. Млад мъж с леко хипарски вид (прокъсани дънки например) попита какво би станало със света, ако мнението за Дон Кихот се бе променило съгласно с моята концепция, която, макар и мимоходом, споменавах покрай несъгласието си и с другите заблуди: Едип, Аристотел, Русо, Фройд…

Ами, казах му, нямаше да има екзалтирани престъпници, които вече разполагат дори с автоматично оръжие, свързват се с електронни комуникации, предвижват се с бронирани коли, мощни колкото стотина Росинанта… Разбира се, аз своевременно благодарих за въпроса, а от него дочаках признателност в паузата. Явно, беше се замислил за правотата ми да настоявам за онова, което така гениално е описано от Сервантес.

И колкото и горчиво да им става на онези, които са се клели във вярност на измислиците на Унамуно или на Тургенев, Белински, Айнщайн, какво, че Орлин Стефанов разкрива заблуждението дори на инак толкова ценения от него самия Томас Ман, няма как да помогна на подобни преписвачи. Да, Томас Ман упреква Сервантес, че бил върнал Алонсо Кихана към добропорядъчната буржоазност, но нали „рицарят” освободи „синджира роби”, които се оказаха най-деградирали каторжници, които пребиват и обират своите освободители. Каква дълбока и пречистваща ирония при гения! Но какво предателство при тълкувачите…

Е, Орлин Стефанов не иска да има нищо общо с подобни заблуди.

-------------------------------------------

 

хората ще продължат да простеят и тъпеят. Дано само такива хора са по далече от нас.

Няма как, ако не ги посочваме в цялата им изпростяла наглост. Затуй е актуален и призивът на Пушкин с Ювеналовия бич на сатирата...