Та във връзка с  1 април няма да е зле да споделя някои мисли за лъжата. Можем да сме сигурни, че отпадането от словника на такова възлово понятие, няма как да е станало неволно. В застойните времена на всепроникваща лъжа това понятие би предизвиквало „нежелателни” асоциации, щяло е да поражда опасни аналогии. Лесно направих справка в едно двутомно издание от по-ранни години, което ми е на разположение. И се оказа, че още в 1962-ра година ЛЪЖА-та е пропусната. Може да се прочете за лъжескорпионите, за лъжехоботните насекоми и за още няколко подобни думи. Също така на друго място по азбучен ред е поместено обяснение за лъжесвидетел. Сравнително обширно е обсъдена думата ИСТИНА…

Човек си спомня за онзи принцип, по който в антиутопията на Оруел „1984” оформят новговора: чрез заменяне от речниците биват изключвани думи от традиционния  език. Оставя се едно единствено понятие, а за противоположните му значения се прибягва до отрицателна частица. В случая, който обсъждаме вместо „истина – лъжа” се получава: „истина – неистина”.

Спомням си също един епизод с мое участие по време на Поспеловските четения през 2013-та в Московския университет „Ломоносов”. След изказване за преводите на антична поезия зададох въпрос към докладчика и професор Т.Ф. Теперик трябваше да обясни защо названието на най-прославената трагедия на Софокъл се представя като „Едип цар”, а не според волята на автора: „Едип тиранинът”? Какво диктува подмяната на прозвището с титла?

…Още от студентските си години изследвам проблема, защитил съм дисертация и затова съм наясно за идеократичните подбуди, заради които за тиванския владетел ни се внушават благостни характеристики. За онова преразглеждане на закостенелите догми в сферата на древногръцката литература и философия можете да научите от подборката в следващия сайт:

http://antique-lit.niv.ru/antique-lit/articles/index.htm

Или ако се запознаете с монографиите и авторските ми сборници, издадени на български.

Но тогава на пленарното заседание пожелах всички участници в конференцията да разберем как познавачът на елинската литература ще коментира несъмнената проява на интерпретативната (наричам я също „академична”) дислексия. За чест на почитаемата Тамара Фьодоровна, тя съвсем ерудирано посочи двама преводачи (запомних известния Шервински), които са превеждали трагедията със заглавие „Эдип тиран”. Но проф. Теперик добави, че тъй като живеем в тирания, трябвало е да се пише ЦАР.

А за тази подмяна напълно подхожда определението ЛЪЖА!

Ето защо докато отбелязваме деня на шегата и лъжата, нека не забравяме, че като състояние на съзнанието лъжата си е сред нас повече от един ден годишно. Уви!