В сайта “БЪЛГАРИ. Граждани за нацията” открих материал по текстове от моя блог, който е съзвучен покрай отбелязваната годишнина от раждането на великия Христо Ботев:

 

http://bolgari.org/_akademichna__ludost-el-744.html

 

Интересна е и оценката на непознатия за мен редактор С.М...

 

—————————————

Орлин СТЕФАНОВ

 

"АКАДЕМИЧНА” ЛУДОСТ. Време е да се мисли за освидетелстване

 

 

В бр. 4 на “Независимост” от 10 ноември 1873 г. Христо Ботев разказва за кариерата и безчинствата на разградския каймакамин хаджи Незиф бей. Но преди това той описва официозното образование и съглашателската журналистика с думи, които силно напомнят днешните похвати да се отклонява вниманието от безсрамното обирджийство и от ентропията на нравствените ни устои:

 

“Нас бият като скотове, нас обират и съблачат посред пладне, нас не оставят да живеем човечески; а нашите попове на безумието, нашите литератори на глупостта, нашите журналисти на лъжата (…) са се заловили с гноят на своите мозъци да тровят младото и неразваленото още тяло на народът. Тия онанисти и сифилитици накарват народа да се учи и образова, а поднасят му такава храна, на която отдавна вече хората гледат като на сифилис(…) Идиоти! Не показва ли това че вие сте пълни със сифилис и че вие се упражнявате само с онанизъм?” (Вж Ботев, Хр. Събр.съч. в два тома. Т.2, Български писател, 1971, с. 292-293.)

 

Преди няколко години в “публичното пространство” се разгоря остър спор около намерението на катедрата по българска литература, начело с проф. Милена Кирова да се извади от кандидат-студентския конспект публицистката на този наш неподражаем и всепризнат гений. Причината? Не били ясни реалностите, за които пишело в тази проза, понеже изминал повече от век.

 

Да, ама винаги има разлика между благовидния претекст и подбудата за дадено действие, която ловко се премълчава. Затова в театъра винаги внимаваме какъв е “подтекстът”. Останеш ли в плен на риториката, изпускаш същността: ако си на сцената ще изглеждаш скучно, неубедително, ако пък като зрител повярваш на екзалтираните декларации – останал си в ролята на глупака.

 

В своята статия “Издевателства с Ботевото име… Докога?” ( http://geom-bg.com/?p=7115 ) вече споменах за тази “стратегия” да се надделява в “конкуренцията на идеологическия пазар”, каквито задачи преследва Милена Кирова според собственото й признание във в. “Култура” (бр. 10 за 2009 г). Виж и статията ми “Модните измамници” (http://orlinstefanov.blog.bg/izkustvo/2009/03/24/modnite-izmamnici.312700)

 

Сега разбираме за нови скандални попълзновения на въпросната университетска законодателка. Освен споменаваната в “Книги нюз” ( http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=4235§ion=9&cur=0 ) апологетика за авторката на “малки романи”, от в. “Дума” (27 май, 2009, с. 17) научаваме, че на неправдоподобно префасониране са подложени детските стихове на Иван Вазов и особено “Когато бях овчарче”. Между другото проф. Кирова твърдяла и че: “Всеки детайл в дискурсивното присъствие на този образ на свят младенец е устремен към идеомитологична репрезентация на ангелическото начало”!?!

 

Уви, колко актуален е песимизмът на Ботев, изречен в бр. 6 на неговия в. “Знаме”, че “…Никакъв камшик, критически или волски, журнален или исторически, е неспособен да вразуми нашите гениални бездарници и да ги накара да се оставят от севдата да пълнят българската литература с боклук”.

 

Защото макар госпожата отдавна да се е превърнала в еталон за днешната претенциозна схоластика, тъкмо на нея бе доверено произнасянето на академичното слово за 24 май в аулата на Университета. Срамен парадокс е налице, което съвсем според максимата “луд умора няма” насажда безкултурието на постмодернизма, да се възложи такава “мисия” на връх празника на българската култура.

 

Затова ще припомня как продължава мисълта си за подобни литератори Христо Ботев:

 

“Кажете ни, молиме ви се, какво трябва да прави критиката с подобни самолюбиви бездарности? Ние мислиме, че ако да би бил жив Белински, на когото и идиотите захванаха да тревожат костите, то той би казал: “Господа, нямате ли си лудница?”

 

По блога на д-р Орлин СТЕФАНОВ

 ———-

Бел Ред. – Орлин Стефанов е театрален критик, изкуствовед и философ  с приноси в хуманитаристиката. От близо 20-30 години безпощадните му критики му навличат безброй опоненти, но трябва да се подчертае, че той никога на изменя на критическото си кредо и винаги се стреми да бъде неподвластен на конюнктурата още от времената на соца. Доказваше го още навремето като критик в сп. „Театър” и като преподавател и лектор в академичната общност. Статията, която препечатваме е публикувана още в началото на 2009 г.  -  С. М.  

 

и може да стои в заглавие на постинг , а вътре многоточие .
Защото всяка негова дума и изречение тежи и казва толкова много , че след него можем само да мълчим .
Ботйовъ е толкова съвременен и актуален , че бездарието реално се страхува от него , заради навиращи се в очите аналогии.

Ма как ще са ясни? Все по-тъмно става...