Днес Дон Кихотите имат огнестрелни оръжия, не ползват ръждясал меч и изгнило копие...

Но друго освен прехласване по мнимия “рицар” единствено понеже декламира безумните си лoзунги и речи, нито се нито разбира, нито преподава.

Само като си представя, колко нещастни са близките на жертвите, ме обзема ужас. Или гордите с успехите на детето си родители на... убиеца, като пистолетът бил на бащата... Значи отличните знания не само не изключват невежеството, но дори могат да го подклаждат. Необходими са морални ценности, които да са закрила от подивяването от високомерие и мнимият рицар е многознайко, четящ 0-24, докато едва в края на романа проумява какъв глупак е бил!

Уви, не се разбират предупрежденията на великия Сервантес:

http://svobodenpisatel.org/index.php/2012-12-31-12-14-35/216-orlin-stefanov-zaveshtanieto-na-servantes

И е грозно и страшно, защото всички предпочитат да си “назубрят преподаденото”, което в прехласване от наследеното знание - втълпява опасни заблуждения...