Постинг
01.05.2008 10:30 -
КЪДЕ Е КУЛТУРАТА, А КЪДЕ ДЪРЖАВАТА?
Вече имах случай да спомена в постинга си от 11 април състоялата се на 13-14 юни 2007 г. в Националния дворец на културата конференция БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА И ПАЗАРА във връзка с моя доклад “Смяна или утвърждаване на ценностите? Това е въпросът…”, обнародван и в:
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2891§ion=9&cur=0
Съорганизатори бяха: Министерството на културата, Институтът за философски изследвания – БАН, СУ “Кл. Охридски”, Нов Български университет, Институт за изкуствознание – БАН, както и институцията-домакин – Националният дворец на културата.
Програмата на Конференцията може да се види от следните линкове:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=309
http://chitalishta.mc.government.bg/?act=news&do=detailed&id=43
Обещах да коментирам вече състоялото се издание, чието отпечатване позакъсня. Разбрах за затрудненията на съставителите: трудно се предавали текстовете, много след дадения срок. Ето защо ми бе любопитно доколко са се отчели различните оратори. Най-напред засякох, че в печатното издание няма текст от ръководителя на панела, в който бе планирано моето участие. Инак доц. Ал. Кьосев бе съпроводил доклада си с мултимедийни илюстрации, на неговото изложение бе свойствена онази леко иронична категоричност, която впечатлява случайния наблюдател. Само че доцентът повтаряше свой доклад по повод една кандидат-кметска кампания. Възможно е по-осведомени да са засичали и други негови изяви със същия репертоар, но текст в сборника няма...
После си направих труда да съпоставя целия списък от оратори с авторите на книжното тяло и установих следните “отсъствия”:
Валери Стефанов, СУ ”Св. Климент Охридски” - „Пазарните предизвикателства пред българската книга”
Д-р Иван Гранитски, директор на Издателство „Захарий Стоянов” - „Българското книгоиздаване между държавата и пазара”
Дамян Яков, издател, председател на Асоциация „Българска книга”-„Книгата и четенето-пазарен феномен”
Йордан Ефтимов, литературен критик – „Как да оптимизираме кампаниите за четене и литературните фестивали и награди в пазарна среда”
Проф. Христо Тодоров, НБУ – „Култура, култури и тяхното социално битие”
Ст.н.с. дфн Димитър Цацов, ИФИ-БАН – „Философия и културно разнообразие” Димитър Станков, Станка Христова, Донка Славова, ИФИ-БАН, Емилия Симеонова, Филип Филипов, Надя Симеонова – „Лечебната култура – пазарен инструмент или елемент на държавната здравна политика”
Доц. д-р Ружа Маринска, Департамент „История на културата”- НБУ – „Визуалните изкуства в социалното пространство (Опит за структуриране на проблема)”
Проф. Маргарита Младенова, директор на ТР „Сфумато” – „Некомерсиалният театър и пазарът на идеи”
Димитър Чернев, главен експерт в МК - „Публично субсидираният театър: желаната и трудна свобода от пазарния тоталитаризъм” Д-р Наталия Цонева, главен експерт в МК – „Политики в областта на балетното изкуство: традиция и новаторство”
Д-р Венцислав Велев, директор на дирекция в МК – „Българското читалище по пътя на прехода - минало, настояще,бъдеще”
Димитър Христов, главен експерт в МК – „Любителското творчество в България днес – регионални, национални и глобални проблеми” Деяна Данаилова, директор на дирекция в МК – „Приносът на културния сектор за постигане целите на Лисабонската стратегия в България” Ст.н.с. дфн Таня Неделчева, Институт по социология – БАН – „Културата като идентификационен ресурс” Ст.н.с. I ст. дфн Лилия Кирова, Институт по балканистика – БАН – „Между призивите на културната ни идентичност и пазара”
Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница”, София – „Българската култура извън България - други държави, други пазари” Диана Иванова, Фондация за нова култура, София – „Говори с тях”
.Доц. д-р Валерия Фол, департамент „Средиземноморски и източни изследвания” – НБУ – „Отношението наука - културна политика в областта на културно-историческото наследство”. Цоня Дражева, директор на Регионален исторически музей, Бургас – „За националния протекционизъм като важен фактор при съхраняване на културното наследство и регулирането на пазара за неговото потребление и социализация”.
Юлиана Гуцалова, експерт в МК – „Един модел за публично-частно партньорство в управлението и стопанисването на археологическите резервати в България”. Доц. д-р Евгений Сачев, СВУ по библиотекознание и информационни технологии – „Българската музейна политика в условията на съвременното общество”. Стефан Шивачев, директор на РИМ Пловдив – „Регионалният исторически музей - Пловдив по пътя на преустройството”. Юри Вълковски, СУ “Св. Климент Охридски” – „Модели на културната политика – къде сме ние?”
Нели Стоева, СУ “Св. Климент Охридски” – „Информационни системи, обслужващи политиките за култура в България. Състояние, функции, възможности за оптимизация”.
Н.с. І ст. д-р Ивайло Кутов, ИФИ-БАН – „Културната политика и рецептивните маси”.
Доц. д-р Любен Попов, СУ “Св. Климент Охридски” – „Ресурсите за култура и културно-политическите дилеми в хаоса на българския преход. Кой и как (да) поръчва музиката?”
Доц. д-р Райна Гаврилова, СУ “Св. Климент Охридски” – „От монолози към разговори: трудният път на търсене и постигане на консенсус”.
Иван Геров, докторант в ИФИ-БАН – „Мит и политическа митология (в контекста на днешната ни културна среда)” .
Доц. Александър Кьосев, СУ “Св. Климент Охридски” – „Демократичното право на култура – някои парадокси... Кой и как трябва да формира художествения вкус?”
Марин Бодаков, СУ “Св. Климент Охридски” – „Поглед върху вестникарския образ на една кампания за отпадане на ДДС върху книгата”
Юлия Минева-Милчева, управител на Сдружение "Българско национално наследство – Фердинандеум" – „Българското законодателно понятие за култура във връзка с проблема за ефикасно структуриране на национални фондове за подкрепа и управление на културата”.
Георги Дамянов, директор на дирекция в МК – „Приносът на свързаните с авторското право и сродните му права индустрии за развитието на българската икономика”.
Бисер Янков, ст.юрисконсулт в МК – „Авторското право в процеса на хармонизация на вътрешното законодателство с това на Европейския съюз”. Както виждаме, повечето са директори, професори, шефове на факултети и катедри, министерски експерти. Предимно хора, които са се домогнали до солидни щатни хранилки, непрекъснато уреждат и печелят проекти, за които пък непрекъснато витаят съмнения дали са отбрани на пазарен принцип. Но, нейсе, така сме я подкарали, няма воля и личностни ресурси нещо да се промени. Но все пак не мога да не засегна в критичен план “програмния” възглед на проф. Ивайло Дичев, изразен в доклада му със следните думи: “…Нали за това е културата, да изявява различията, да ги удържа в рамките на символичното, наместо да предизвикват конфликти в реалния живот.” Така излиза, че на културата се предписва застойна, охранителска функция и, следователно, този нов професор не се е отдалечил по никой начин от въжделението на някогашния секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов с неговата концепция за социалните отдушници, които трябва да помагат за запазване на статуквото. За тези му “приноси” тогавашният идеолог получи академични регалии, сегашният му следовник се е запътил към същите “сияйни висоти”.
Д-р Иван Гранитски, директор на Издателство „Захарий Стоянов” - „Българското книгоиздаване между държавата и пазара”
Дамян Яков, издател, председател на Асоциация „Българска книга”-„Книгата и четенето-пазарен феномен”
Йордан Ефтимов, литературен критик – „Как да оптимизираме кампаниите за четене и литературните фестивали и награди в пазарна среда”
Проф. Христо Тодоров, НБУ – „Култура, култури и тяхното социално битие”
Ст.н.с. дфн Димитър Цацов, ИФИ-БАН – „Философия и културно разнообразие” Димитър Станков, Станка Христова, Донка Славова, ИФИ-БАН, Емилия Симеонова, Филип Филипов, Надя Симеонова – „Лечебната култура – пазарен инструмент или елемент на държавната здравна политика”
Доц. д-р Ружа Маринска, Департамент „История на културата”- НБУ – „Визуалните изкуства в социалното пространство (Опит за структуриране на проблема)”
Проф. Маргарита Младенова, директор на ТР „Сфумато” – „Некомерсиалният театър и пазарът на идеи”
Димитър Чернев, главен експерт в МК - „Публично субсидираният театър: желаната и трудна свобода от пазарния тоталитаризъм” Д-р Наталия Цонева, главен експерт в МК – „Политики в областта на балетното изкуство: традиция и новаторство”
Д-р Венцислав Велев, директор на дирекция в МК – „Българското читалище по пътя на прехода - минало, настояще,бъдеще”
Димитър Христов, главен експерт в МК – „Любителското творчество в България днес – регионални, национални и глобални проблеми” Деяна Данаилова, директор на дирекция в МК – „Приносът на културния сектор за постигане целите на Лисабонската стратегия в България” Ст.н.с. дфн Таня Неделчева, Институт по социология – БАН – „Културата като идентификационен ресурс” Ст.н.с. I ст. дфн Лилия Кирова, Институт по балканистика – БАН – „Между призивите на културната ни идентичност и пазара”
Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница”, София – „Българската култура извън България - други държави, други пазари” Диана Иванова, Фондация за нова култура, София – „Говори с тях”
.Доц. д-р Валерия Фол, департамент „Средиземноморски и източни изследвания” – НБУ – „Отношението наука - културна политика в областта на културно-историческото наследство”. Цоня Дражева, директор на Регионален исторически музей, Бургас – „За националния протекционизъм като важен фактор при съхраняване на културното наследство и регулирането на пазара за неговото потребление и социализация”.
Юлиана Гуцалова, експерт в МК – „Един модел за публично-частно партньорство в управлението и стопанисването на археологическите резервати в България”. Доц. д-р Евгений Сачев, СВУ по библиотекознание и информационни технологии – „Българската музейна политика в условията на съвременното общество”. Стефан Шивачев, директор на РИМ Пловдив – „Регионалният исторически музей - Пловдив по пътя на преустройството”. Юри Вълковски, СУ “Св. Климент Охридски” – „Модели на културната политика – къде сме ние?”
Нели Стоева, СУ “Св. Климент Охридски” – „Информационни системи, обслужващи политиките за култура в България. Състояние, функции, възможности за оптимизация”.
Н.с. І ст. д-р Ивайло Кутов, ИФИ-БАН – „Културната политика и рецептивните маси”.
Доц. д-р Любен Попов, СУ “Св. Климент Охридски” – „Ресурсите за култура и културно-политическите дилеми в хаоса на българския преход. Кой и как (да) поръчва музиката?”
Доц. д-р Райна Гаврилова, СУ “Св. Климент Охридски” – „От монолози към разговори: трудният път на търсене и постигане на консенсус”.
Иван Геров, докторант в ИФИ-БАН – „Мит и политическа митология (в контекста на днешната ни културна среда)” .
Доц. Александър Кьосев, СУ “Св. Климент Охридски” – „Демократичното право на култура – някои парадокси... Кой и как трябва да формира художествения вкус?”
Марин Бодаков, СУ “Св. Климент Охридски” – „Поглед върху вестникарския образ на една кампания за отпадане на ДДС върху книгата”
Юлия Минева-Милчева, управител на Сдружение "Българско национално наследство – Фердинандеум" – „Българското законодателно понятие за култура във връзка с проблема за ефикасно структуриране на национални фондове за подкрепа и управление на културата”.
Георги Дамянов, директор на дирекция в МК – „Приносът на свързаните с авторското право и сродните му права индустрии за развитието на българската икономика”.
Бисер Янков, ст.юрисконсулт в МК – „Авторското право в процеса на хармонизация на вътрешното законодателство с това на Европейския съюз”. Както виждаме, повечето са директори, професори, шефове на факултети и катедри, министерски експерти. Предимно хора, които са се домогнали до солидни щатни хранилки, непрекъснато уреждат и печелят проекти, за които пък непрекъснато витаят съмнения дали са отбрани на пазарен принцип. Но, нейсе, така сме я подкарали, няма воля и личностни ресурси нещо да се промени. Но все пак не мога да не засегна в критичен план “програмния” възглед на проф. Ивайло Дичев, изразен в доклада му със следните думи: “…Нали за това е културата, да изявява различията, да ги удържа в рамките на символичното, наместо да предизвикват конфликти в реалния живот.” Така излиза, че на културата се предписва застойна, охранителска функция и, следователно, този нов професор не се е отдалечил по никой начин от въжделението на някогашния секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов с неговата концепция за социалните отдушници, които трябва да помагат за запазване на статуквото. За тези му “приноси” тогавашният идеолог получи академични регалии, сегашният му следовник се е запътил към същите “сияйни висоти”.
Търсене
За този блог
Гласове: 738
