На 18 юни от 18 часа в зала "Вяра" на Столична библиотека (пл. "Славейков" 4) ще изнеса своето ново представление "ПЛАТОН, АРИСТОТЕЛ И..."

Онези които са били мои зрители, или са чули някакви отзиви за досегашните: "Четем Софокъл", "Митът Стамболов", "Жан-ЖакРусо - бащата на ... тоталитаризма", Великите комбинатори СТА-лин и О-СТА-п" знаят, че моноспектаклите ми напомнят джаз-сесиите, при които темата получава импровизационно интерпретиране, зависи от конкретното настроение на вечерта, от потапянето в неповторимата атмосфера на съпричастието с небанални съчетания, с раждащи се асоциации и взаимовръзки.
Убеден съм, че и този път моята убедителност ще е плод на слушателската отзивчивост. 
Че снемането на христоматийния гланц от Платон, който мотивира зловещото си законотворчество в желанието да спре всяко развитие, разбулването на Аристотеловите "обновени" претексти в домогване до същата цел, ще спечели вашето внимание. Че ще прогледнем и за твърде дискусионната апологетичност при епигоните, които внушават, че при спомеенаване имената ПЛАТОН, АРИСТОТЕЛ ще трябва по войнишки да заставаме в стойка "мииир - но". 
Ние пък ще си позволим удоволствието да потърсим истините с повечко отговорност. Защото мисловната дисциплина е творческа, въпреки неизбежните рискове. А е гибелно заблатяваща заповяданото и удобно наглед послушание.
НАКРАТКО - ЗАПОВЯДАЙТЕ!

ами, аз винаги съм била нащрек, макар и никога "в стойка мирно" - интересно е, че някой постига най-после идеята за злоупотребата с имената като названия на оградените със стени пространства, в които мисълта временно се е свирала, свивала, блъскала, заради илюзорната сигурност на едно или друго времепространство. Браво на вас и дано ви разберат послушните бунтари и неслушащите послушковци на културните субпространства...