Но при близкото ми запознаване с една единствена вестникарска публикация на член-кореспонданта на БАН Марко Семов възникнаха редица въпроси и недоумения. Вижте моята вече отдавнашна публикация, като моля да имате предвид, че обектът на моята критика бе жив. Сиреч, не може да ми се припише “посмъртна” смелост...

Желая ви приятно четене и помнете, че преди да си създаваме кумири, е уместно да мислим и да обсъждаме самостоятелно онези, които напират да са нашите непререкаеми авторитети...

—————————

Орлин СТЕФАНОВ

Малък тест за големите претенции

Солидно е количеството на издаваната от Марко Семов книжнина, но все не е за вярване огромната продуктивност да се съчетава и с добро качество. Трябва ли нещо да се оценява, съставена ли е комисия, раздадени ли са награди – без М.С. също не се минава. Сега се чу, че щял да за оглавява читалищното дело, да не говорим, че от доста години насам и без ротационен жребий, незаменимият СЕМов е в състава на СЕМ.

И така, до скоро не бях чел нищо от този автор. Само дето ми разказаха за скандала в писателските среди, че Хайтов дал тъкмо на него, а не на Радичков голяма литературна награда та да унижи истинския писател. И ето че неотдавна ми попадна очерк на М.С. за Китай. Ако в каца с надпис “мед” има катран, нали не трябва да сме я изяли докрай, за да го разберем? Затова реших да се ориентирам по този текст. Той би трябвало да е представителен, щом с “Ханджоу” (бр. 28, 2005 г. на в-к “Словото днес”) Марко Семов се е отчел за командировката си по линията на СБП!

Но четеш и не можеш да се начудиш! Човек и нарочно не би постигнал подобна небрежност. Повърхностни и в същото време претенциозни впечатления са примесени с натякване за грехове на българския преход. Сякаш въпросният ментор е бил в положение на вътрешна емиграция, та говори от позицията на обвинител. И е вече съвсем неуместна кокетливата закачливост, с която М.С. се “застъпва” за нашенските традиции. Намекът е: може да съм на недосегаема административна висота и то си е заслужено, но като народопсихолог аз съм с вас и с никой друг. Нека видим една от мечтите, за които въодушевено се изповядва нашият пътешественик:

“Каквито мезета имат китайците, това да ни е у нас, в България – да му заседнем в този уют с бутилка троянска сливова, и тези несвършващи всякакви мезета – от корена, от кората, от стъблото, от вътрешността, от върха, от съседката на цветето или растението, и от другата негова комшийка  – да седнеш, че както се казва в нашите песни, да не станеш.”

По-напред, да седнеш без да станеш е клетва, а не пожелание.  И нима за нашите ракийки си нямаме подходящи салатки? Колкото до описанието на чуждестранните специалитети, натрупани са такива приказки с комшийки и съседки, че ако ги напише някой студент, трябва да му се пише двойка. За жалост, пътеписът предлага печално изобилие от подобни измислици. Ето още едно голословно възторгване:

“От езерото китайците в Ханджоу направили море – едно от най-красивите морета. И град около езерото за завъртели, пак един от най-красивите, които съм виждал… От другата страна на езерото картината е същата… Даже на две места езерото е прихванато, да не се попилее, от два моста. Ако щете, мостове на въздишките ги наречете, ако щете на щастието, на запознанствата, на разходките – все ще е вярно. Тези мостове са толкова дълги, че едно момиче, ако тръгне по някой от тях, докато стигне до насрещния бряг, няма как да не забременее.”

Какви са възраженията? По-напред, защо професорът пропуска, че забременяването не е въпрос само на времетраене и не става в крачка. Май тъкмо у Радичков има сравнение как някакво село било толкова дълго, че докато една свиня го извърви от край до край, тя ще се опраси. Но в тази хипербола все пак участва заплодена самка и тогава времето би могло да се уподоби с изминаване на дълго разстояние. Ами кога едно езеро се определя като море? Сол ли е насипана, генератор на морски вълни ли има? Море или езеро е “прихванато”, от къде дойде другата страна, щом градът изначално бил “завъртян” около езерото (или морето?) Изброяването на възможните имена за мостовете също показва как се скалъпват кухи фрази и затова спирам дотук.

Ще ми се обаче да попитам какво значи глаголът “подфундям”. Да спомена и възклицанието: “Но прощавай, Гиргино! Хубаво беше, но свършва.” Поначало е неуместно да се говори по такъв повод за някакво си женско име, но се оказа, че след Гиргина онези, които знаят този израз в пълния му вид, продължават с нецензурните думи: “Е--- ти панаиро”.

… Наскоро се разбра, че с очерка “Ханджоу” не се изчерпват впечатленията на Семов за новото му пътешествие и на пазара е поредната му книга “Китай, какво си всъщност ти?”. Да ни е честита!