Покрай  хвалби за филма по романа на Милен Русков написах критичен коментар, който възпроизвеждам по-долу. Май в лицето на този писател ни се лансира нов лидер на бездарността...

“Възвишение”?

Което ни натиква в простотиите с откраднатия костюм алафранга и натъпкани с перушина обувки? В което “револУционерът” хаби крайно недостъпните патрони за (впрочем, неубедително намерен) револвер, колкото да изрази тържествуването, че някой си с физиологичен зор постигнал въжделеното освобождение на колоноса си? 

Това са просто нагласени “екзотичности”, които издават нездраво адресиране към най-пошли вкусове. Язък за солидните усилия...

Не можах да отделя много време за подобни съчинителства, от които нищо не произтича. Освен претенции за битова достоверност и угодлива “простонародност”. Да бяха се поучили от старите ни филми, сред които блести с неувяхваща художественост филмът на Методи