Постинг
06.06.2010 01:59 -
ЗАПОЧНА СЕ ОКОПНА БИТКА...
Автор: orlinstefanov
Категория: Изкуство
Прочетен: 2206 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2010 09:10
Прочетен: 2206 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 06.06.2010 09:10
Внимавайте, господа спонсори: според „Везни” „НИКОЕ ДОБРО ДЕЛО НЕ ОСТАВА НЕНАКАЗАНО” Днес ми съобщиха, че в 19 брой от 03. 06. 2010 г., стр. 2 на, седмичното издание на Съюза на българските писатели в-к „Словото днес” е поместено писмото на двама служители в издателствата „Гео Милев” и „Захарий Стоянов”, които се контролират от цивилния литературовед „Огнян” със светското име Иван Гранитски. По-долу можете да видите този епистоларен „шедьовър”, в който хем съм обявен за маниакален вредител и лъжец, хем се прокрадва приятелски-фамилиарното „Орлин”. Но благодарение на ИНТЕРНЕТ всеки може да се убеди, че литературният ми „мегдан” се простира на доста по-широки територии от нашенските стъгди. След като тук никой не зависи от мен (съавторите не отричат факта, споменаван в моята жалба, която също ви споделям), толкова по-малко някой отвъд България би се трогнал от скромната ми личност. Тогава защо ли ме поместват наравно с текстове на С. Аверинцев, Дм. Лихачов, сър А. Брентън, В. Ярхо, Л. Фойхтвангер, Р. Барт, Б. Брехт, А. Бонар? Май единствено заради собствените достойнства на моите разработки. Колкото до това дали аз съм молил да ми отпечатат пълния вариант, та това да се квалифицира като свръх услуга, за която дължа вечна признателност, нещата проличават от текста на писмената ми молба до издателя /но и поет, литературен критик, общественик/, както и от електронната кореспонденция, която също споделям с вас, драги приятели. Няколко пояснения за тези, всъщност едностранни, писма. Първото е по повод на моя заявка да гостувам в салона към предишния офис на Гранитски. Имам един съвет да не се допускат чуждици като „вклад” при рекламата, която пък бе поместена в „гостоприемния за поплювковци сайт” Книги NEWS. Май напразно съм се старал: без ни най-малко да са Илф и Петров, съавторите гравитират отново към инак прекрасния руски език, допускайки думичката „ответ”… По-нататък вашият покорен слуга не изрича нито веднъж каквато и да било молба. И така, имате пред очите си всички реални факти и измислени „доказателства”. В жалбата ми личи, че за разлика от твърдението на съавторите, не смятам за дискриминация социалното си и обществено положение. Просто заради него господата от „Везни” решиха, че могат безнаказано да демонстрират презрение към личността ми. Тогава защо бе препечатан от „Пламък” и сравнително добре хоноруван (също с известна разправия, но нейсе!) комплектът от две мои статии с послеслов за Гео Милев в сборник от критически статии за поета и мислителя. Далеч по-кратката ми статия „Символизмът на Яворов: завещанието, що вечно ни тревожи” също бе прилично хонорувана. И със всичките тези публикации аз не съм разболявал когото и да било. Имам и още едно появяване във „Везни” – „Театрофобията на Аристотел и проблемът за катарзиса”, която статия „подарих” покрай обещанието на А. Андреев, че ще пусне и малко каре за отбелязване на книгата ми „Когато изкуството е откровение”. Обещанието не бе спазено, но не взех да се разправям, понеже понякога стават и неволни грешки. Остана ми удовлетворението, че съм предложил нова концепция за хилядолетна загадка, пред която пасуват инак прославени наши светила като Исак Паси и Богдан Богданов. За премълчания факт, че внесох 10 лв. от „тлъстия” си хонорар като дарение ще разберете от жалбата ми и така отпада премълчаването на този жест в инак солидния текст, с който съм удостоен от „Словото…” и от двамата съавтори… Остава само да спомена, че в чиновническото си послушание А. Андреев и Т. Коруев неусетно са въвлечени в „изпълнение”, за което подлежат на съдебно преследване поради заявени в печатна медия обидни квалификации, сплашване на всички литературни вестници и списания с личността ми. Но така се действаше, когато „Огнян” е писал за органите своите „литературни анализи”, сиреч доноси. Времената са други, господа, а и най-важното: съществува ИНТЕРНЕТ! И така, вижте комплекта от: писмото /за което имам право на отговор/, жалбата ми до Комисията за защита от дискриминация, официалното заявление до Ив. Гранитски, както и цялата ми електронна кореспонденция с „Везни”: Копирането от архива на своята поща извърших без никакви корекции, макар че се наложи да останат някои буквени грешки, за които, вярвам, ще ме извините… -------------------------------------------- пишат ни Орлин Стефанов – опасен за здравето
От известно време на литературния мегдан се подвизава лицето театровед Орлин Стефанов, което се опитва да вкара нов ред не само в родното театрознание, но и в литературната наука, размахал е калъчката и ядно се разправя с авторитетите в нея. За да направи впечатление, ако не с друго, то поне с високото си самочувствие на всезнайко. Напоследък Орлин Стефанов е маниакално яростен срещу издателството „Захарий Стоянов” и най-вече към списание „Везни”. Трибуна на неговите ругатни освен личния му блог станаха разни гостоприемни за поплювковци сайтове, които огласяват жлъчните му писания и подкряквания, както и всевъзможните му жалби до различни инстанции, една от които стигна чак до Комисията за защита от дискриминация. „Дискриминираният” Орлин Стефанов се жалва на комисията, че от двайсет години „общественото му положение е назавидно, без постоянна работа е, не участва в бордове, политически кръгове, приятелски съзаклятия”. В тази жалба той обвинява списание „Везни” и неговия редактор Иван Гранитски, че за публикацията му „Новото чорбаджийство в литературата” му е даден „откровено дискриминационен хонорар” от 20 лева. И още, - че за публикацията е поискано неговото съгласие от редакцията, като му е обещано материалът да бъде хоноруван. Написаното от него е доказателство, че само истината не може да бъде защитена. А каква е тя: Орлин Стефанов помоли „Везни” да публикува статията му „Новото чорбаджийство в литературата в пълния й вид, тъй като във вестник „Словото днес”, където вече е публикувана, били направили съкращения. И редакторът в списанието Андрей Андреев приема ръкопис в целия му текст, за да се възстанови една уж несправедливост спрямо автора. И никой никога във „Везни” не е молил Орлин за статията му, още повече че тя вече е излизала в печата и като публикувана веднъж тя е препечатка, каквото е направено в случая. Но както е известно, никое добро не остава ненаказано. В ответ на благоразположението на „Везни”. Ако влезем в неговата кожа, което много-много не ни се ще, ще трябва да предупредим всички издатели и издания, всички литературни и културни вестници и списания: „Всяко печатане на Орлин Стефанов е опасно за здравето, не само за естетическото”. Андрей Андреев, Тодор Коруев ------------------------------------------------- До Комисията за защита от дискриминация Копие: Иван Гранитски, редактор на сп. „Везни” бул. „Цариградско шосе" 117
София 1784 Ж а л б а От Орлин Стефанов Стефанов Живущ на ул. „Кораб планина” 73, тел. 862 77 44 и 0885574927 С настоящата жалба се обръщам за защита срещу дискриминационния акт на списание „Везни” срещу мен като критик и журналист на свободна практика. За статията ми, която бе поместена в бр.7 за 2009 г. – „Новото чорбаджийство в литературата”, ми бе заплатена сумата от 20 лв. Както е известно, 40 % от хонорарите се признават за необходими разходи и така „печалбата ми се оказа 12 лв. От тях ми бе удържан 10 % от плоския данък и чистата печалба за творческия ми труд се оказа 10 лв. и 80 ст. (За да пресека този опит да бъда унизен, аз внесох 10 лв. като дарение на НБКМ, на която съм почетен читател като дарител.) Обемът на текста, за който издателство „Гео Милев” не е имал никакви разноски по набора, тъй като го получи в набран вид по Интернет, надхвърля 12 машинописни страници, а това означава, че съм „спечелил” под 1 лев за страница. Наистина, личното ми и обществено положение е незавидно – без постоянна работа съм повече от двайсет години, не участвам в бордове, политически кръгове, приятелски съзаклятия. Изглежда, че тъкмо поради това, издателството, с редактор Иван Гранитски се е решило на този откровено дискриминационен хонорар. А за моя текст ми бе поискано съгласието от редакцията, аз го дадох срещу обещанието той да бъде хоноруван. Прилагам копие от хонорарната ведомост и от Акта за дарението. Разчитам на защита в рамките на закона. Орлин Стефанов, член на СБЖ, чл. карта № 488 София, 25 май 2010 г. На вниманието на Иван Гранитски, Директор (собственик ?) на Издателска къща Захари Стоянов” ЗАЯВЛЕНИЕ От Орлин Ст.Стефанов, София, т. 0885574927 Уважаеми г.н Гранитски, Както Ви е известно, графоманският нагон да си видя името напечатано не ми е свойствен и за предишни свои текстове, включвани в издания на „Захари Стоянов” съм дочаквал хоноруване. Не мога да убедя когото и да било, а най-малко Вас, че с получените парични знаци съм поправил радикално финансовото си състояние на безработен интелектуалец. Просто не ми се иска някой да си прави сборници или периодика, а да смята, че ме ощастливява с оказаното ми внимание. Ето защо когато Андрей Андреев поиска съгласието ми да помести във „Везни” текста ми за Ботев и новите чорбаджии в литературата, аз изрично издигнах условието да дочакам финансово възмездяване. Изпратих и имейл с текста в пълния му журнален вариант, тъй като в „Словото днес” неизбежно се наложиха съкращения. Изключвам факта, че никой не ми съобщи, че броят е излязъл, но когато отидох да взема полагащият ми се екземпляр, се оказа, че за плащане не следвало да си мисля. Ето защо изказвам пред Вас рязкото си недоумение за поредната съпротива на издателството да ми се издължи. Тук заявявам, че не смятам това да остане последно решение. Дори да сме сигурни, че хоноруването на статията ми няма да нащърби драстично финансовото състояние на „Захари Стоянов”, аз предлагам вариант. Като театровед аз отдавна мечтая да разполагам с преводите на Шекспир от Валери Петров. Макар някои от отделните пиеси да са ми настолни, бих приел „бартерно” разплащане чрез пълното издание на „З. Ст.” Готов съм да приема, че авансово е предплатена и някоя моя нова студия… Като материал за размисъл предлагам и фрагмент от интервю на Юз Алешковски, в което се засяга подобна материя: ----------------------------- „Ив Монтан изпълняваше Вашият „Окурочек”(„Фасчето”). Съществува легенда, че той дори Ви е заплатил хонорар.
- В това няма нищо странно. Монтан беше близък с моя добра позната – Дина Верни (френска галеристка и колекционер от руски произход – „Итоги”). Не ми хареса как изпълняваше тази песен, тя явно не беше за него, макар че той е гениален изпълнител на шансони. Когато научила, че не ми е платен хонорар, Дина запитала Монтан защо той не се вълнува от това. А той й казва:” А има ли на кого да платя? Та тази песен е написана още при царя?”. Тя му отговаря:”Ти какво? Възможно ли е при царя да е имало самолет ТУ-104?”. В крайна сметка Монтан ми плати парички, които се оказаха много необходими през първите дни от пребиваването ми на Запад.” 27.01.2010 София Подпис: Шестте изпратени писма + 1 получено: 1.
Четем Софокъл | ||||||
Подател: |
|
|||||
Дата: | Петък, 2007, Март 16 18:05:04 EET | |||||
Получател: | office@zstoyanov.com | |||||
|
Весел уикенд!
Орлин Стефанов 2.
Русизъм! | |||
Подател: |
|
||
Дата: | Сряда, 2008, Декември 3 10:04:48 EET | ||
Получател: | Гранитски-офис (office@zstoyanov.com) |
На вниманието на А.Андреев | ||||||
Подател: |
|
|||||
Дата: | Вторник, 2009, Март 24 01:16:11 EET | |||||
Получател: | Гранитски-офис (office@zstoyanov.com) | |||||
|
4. Напомняне | |||||||
Подател: |
|
||||||
Дата: | Вторник, 2010, Март 2 07:56:23 EET | ||||||
Получател: | Гранитски-офис (office@zstoyanov.com) | ||||||
|
5. | за редакторът на "Везни" | ||
Подател: |
|
||
Дата: | Четвъртък, 2010, Март 18 10:16:08 EET | ||
Получател: | Гранитски-офис (office@zstoyanov.com) |
На вниманието на Ив. Гранитски | |||
Подател: |
|
||
Дата: | Петък, 2010, Април 16 15:17:53 EEST | ||
Получател: | Гранитски-офис (office@zstoyanov.com) |
Re: Напомняне | |||
Подател: |
|
||
Дата: | Петък, 2010, Април 16 16:22:59 EEST | ||
Получател: |
Орлин Стефанов (orlin_stefanov@abv.bg)
Вълнообразно
НЕ ПРАВЕТЕ КУЛТ, ЗА ДА ЛАПАМЕ НИЕ
Ф. Димитров: Почнах битка с мафията и св... ЗАПОЧНА СЕ ОКОПНА БИТКА...II Няма коментари Търсене
За този блог
Гласове: 738
|